— Виж се на какво приличаш! — възкликна Джифорд, вперил очи в Серена. Гласът му не звучеше вече толкова сурово, в него избликна загриженост. Той спря поглед на тъмните кръгове под очите й. След това погледна Лъки: — И двамата на нищо не приличате.
— Ами може да се правили нещо заедно! — подхвърли Пепър и избухна във весел смях, когато и Лъки, и Серена го погледнаха ядно.
Джифорд само вдигна бухналата си бяла вежда и продължи да ги разучава.
Серена отново се сети за снощната си глупост и почувства, че се изчервява. Само провидението я спаси… Провидението и пистолетът на Лъки. Ако оръжието на Лъки не й беше подействало като студен душ, сега положително щеше да има за какво да се черви. Тя наведе глава и мина покрай дядо си нагоре по стълбата към верандата.
— Дали може чашка кафе, Пепър? Още ли го правиш толкова силно?
— Черно като блатото и толкова силно, че чак хубавата ти златна коса ще се изправи, мъничката ми! — ухили се широко Петър.
— Звучи фантастично! — примижа Серена и отвори предната врата.
Джифорд остана да седи на стълбата, само погледна Лъки:
— Какво имаш да кажеш? Да не си мърсувал с момичето ми?
Лъки вдигна слънчевите си очила на челото и посрещна погледа на Джифорд, готов за кавга:
— Ти пък какво се интересуваш, старче? След като само търсиш да се дърлиш с нея. Не й ли затвори вчера вратата на своя дом?
— Имам си съображения.
— Да, да, имаш си съображения, както си имаш съображения да побегнеш и да се скриеш тука! — Лъки поклати глава и изръмжа някаква обидна дума. — Недей да мъчиш момичето, Джифорд! Все пак тя дойде, не е ли така?
— Точно така, дойде и пак ще изчезне — отвърна Джифорд презрително. — При първа възможност. На нея й е все едно какво става тук. Госпожицата нехае нито за семейството, нито за традициите.
Лъки изсумтя:
— Ама и твоят начин да всяваш респект у някого е направо абсурден! Да я изхвърлиш посред нощ навън посред блатото! Заслужаваш да ти изтръгнат сърцето, ама го нямаш!
Мисълта, че Джифорд е знаел за страховете на Серена и точно на тях е заложил, караше Лъки да беснее. А още повече го вбесяваше това, че то бе събудило у него инстинктивното желание да я покровителства, да я закриля. Той отново изруга и хвърли фаса си на земята, като го размаза ожесточено с върха на ботуша си.
— Какво ли се занимавам с вас?! Само ядове и нищо друго!
— Чух, че си имаш достатъчно ядове с Пере и онзи мръсник Уилис — намеси се Пепър, полюлявайки се на задните крака на платнения си стол. Светлите очи проблеснаха като аквамарини на тъмното му лице.
Лъки му хвърли мрачен поглед:
— Къде го чу?
— Ами в ушите си го чух! — Старият се закиска на шегата си, без да се притесни ни най-малко от гневния поглед на Лъки.
— Тогава гледай да си посвиеш ушите, защото току-виж някой изстрел ги отнесъл!
Предупреждението бе подкрепено със силния удар на двукрилата врата, която изтрещя като детски пистолет. Серена излезе на верандата, съсредоточила цялото си внимание върху парата, която се издигаше от чашката кафе в ръката й. Правеше се, че не е чула зад вратата разговора им, дума по дума.
— Виж какво, Джифорд! Би могъл да улесниш всички ни, ако ни обясниш какво става тук!
Серена приседна чинно на най-горното стъпало. Джифорд я погледна и сбърчи чело:
— Виждаш ли? На тебе постоянно трябва да ти се обяснява, като на някаква проклета чуждестранна кореспондентка. В това е проблемът!
Серена изпъшка. Беше толкова уморена, че нямаше сили да вдигне до устните си дори чашката, за да вкуси от този фантастичен еликсир, който Пепър Фонтено наричаше кафе.
— Моля те, Джиф! Вече всички разбраха какво е мнението ти за начина, по който живея. Да, живея далече от тука. Случват се такива работи, не го ли знаеш? Хората порастват, заминават, започват свой собствен живот…
— Ти нямаш чувство за род и традиция.
— Да, не позволявам на традицията да ме зароби, ако това имаш предвид. Привързана съм към Шансон дю Тер и нейното минало, но това не значи, че ще търся да се омъжа за земеделец, само за да можем да гледаме плантацията. Нали уж Шелби искаше да продължи традицията? Тя беше по тази част. А аз тръгнах в друга посока. Това съвсем не означава, че не държа на Шансон дю Тер и на тебе, напротив, обичам ви! — Големите й тъмни очи го гледаха сериозно. — Това ли е признанието, което очакваш от мене? Доволен ли си сега?
— Не е това — изръмжа старият. Но все пак се изтегли едно стъпало нагоре и седна до Серена. — Ако ти поне малко държеше на къщата, нищо нямаше да се случи.