— Но какво точно е станало? Какво има?
Джифорд дълго се колебаеше. Виждаше се как премисля и прехвърля различни варианти. Серена не го притесняваше, седеше си търпеливо до него и си пиеше кафето. Най-сетне Джифорд въздъхна тежко и прокара пръсти през перчема си, за да го приглади.
— Неколцина запалянковци решили с тъпите си мозъци да издигнат Мейзън Талбът в политиката, щели да го представят за кандидат на изборите догодина. Той е достатъчно красив и достатъчно глупав, може и да го изберат. Ще стане чудесна марионетка на петролните крале. Татенцето му изгуби и последния си грош в нефтените афери, но все още има известни връзки. Старият Джон Талбът сигурно ще се радва да види сина си някой ден в губернаторския дворец.
— Мейзън ще се кандидатира за парламента? — присви очи Серена. — Странно как така Шелби не ми каза нищо за това.
— Изглежда Шелби не ти е казала нищо още за много други неща, скъпа! — намеси се Лъки мрачно.
Серена му хвърли гневен поглед и отново се обърна към Джифорд:
— Не разбирам какво общо има това с Шансон дю Тер?
— Ами помисли малко, Серена! Шелби залага всичко на това Мейзън да иде в Батон Руж. Плантацията няма повече да им трябва. Дори и в момента тя е за тях само товар. Но ако аз я продам и веднага изплатя наследствения дял на Шелби, Мейзън ще има достатъчно пари, за да може да си купи всеки пост, който пожелае… Всеки идиот знае, че днеска избори се печелят с реклама. Като цъфне на всички плакати този мазен хубавец Мейзън, като е все пред очите на хората — и по телевизията, и по автобусите, никоя от тези свини няма да се замисли за това, че е празноглав.
Серена се почувства задължена да се застъпи за своя зет. Винаги бе харесвала Мейзън. За вкуса на Джифорд зет им бе прекалено отпуснат, и може би малко надут, но имаше добро сърце.
— Мейзън не е празноглав! Дипломира се пети по успех като правист.
Джифорд отвърна с изръмжаване, което по-красноречиво от всякакви приказки показа какво мисли за юристите.
— Виж, за това не се иска кой знае колко ум! То доказва само, че са му ясни всички трикове и маймунджилъци. Мили Боже! Онова куче там ще ти надуши за нула време всяка миеща мечка, но това не значи, че то е някакъв Айнщайн!
Безсмислено беше да се спори с Джифорд, а и се бяха отклонили от темата. Серена започна пак отначало:
— Вчера каза, че ти си споменал на Шелби за продажба. Защо си го направил, след като изобщо нямаш намерение да продаваш плантацията?
Джифорд гледаше упорито и злобно ботушите си. Най-сетне отговори неохотно, като ученик, който си признава, че е лепнал дъвка на стола на учителя си.
— Просто го изтърсих да я сплаша. Знаеш ли колко е трудно! Цената на захарта падна, та се не видя. През пролетта изгнихме от дъждове, себестойността ми расте ли расте, а този идиотски данък върху бензина ще ни одере кожите. Просто бях ядосан, исках да видя мога ли изобщо да я впечатля, а и за да престане непрекъснато да ми прережда къщата, откакто живее при мене, всичко преобърна наопаки… Та й казвам една вечер, още докато бяхме на масата: „Бог ми е свидетел — казвам й, — че искам да се махна от тука, да ти се домъкне някой чужд човек и той да се разпорежда с всичко! Веднага продавам и заминавам за Тайги!“ Така й казах, и докато се усетя какво става, тя ми домъкна тоя тип от „Тристар“.
Серена слушаше намръщена. Бе убедена, че Шелби ще иска да запази на всяка цена плантацията, ако не заради традицията, то заради това, че Шансон дю Тер е символ на обществено положение — нещо, от което Шелби никога и за нищо не би се отказала. Но ако междувременно си е поставила по-високи цели и сега заради тези цели иска да жертва къщата, работата е съвсем друга. Шелби има неповторим талант да вижда всичко откъм практическата му страна.
— Но защо точно „Тристар Кемикълс“? — запита тя.
Джифорд сви уморено рамене:
— Представа нямам. Може би някаква връзка чрез семейството на Мейзън. Иначе как щеше да намери толкова бързо купувач? От петролната криза насам пазарът тук е гнила работа. А Шелби не е човек, дето ще успее да продаде хладилник на ескимосите. Мейзън й предостави кантората в града само за да се отърве от нея и да го остави на мира. Знаеш, че я обичам, но тя е просто една глупачка. Винаги си е била такава. Направи кариера в бизнеса с недвижими имоти само защото се облича добре, придава си важност и непрекъснато търчи по разни срещи в Търговската палата.
— Значи няма да продаваш — обобщи Серена. Беше й неприятно да говори против сестра си. — Ами кажи го тогава на хората от „Тристар“ и край!
— О, не е никак лесно да се откачиш от тях! — каза тъжно Джифорд. — Този проклетник Бурке е като някой булдог, не можеш да го напъдиш нито с думи, нито с пари.