Серена фиксираше дядо си с онзи пронизителен поглед, който бе научила от него.
— Джифорд Шеридан, не помня ти да си клинчил някога!
Той сключи вежди. Острата му брадичка щръкна енергично.
— Аз не клинча.
— Тогава какво правиш тука?
Джифорд вдигна величествено глава — неподвижен като президентските скулптурни фигури в Маунт Ръшмор.
— Аз се боря по свой начин.
Ето че отново стигнаха до там, откъдето бяха почнали. Серена затвори за миг очи и се съсредоточи върху бодежите в главата си. Отпи още глътка кафе с напразната надежда, че кофеинът ще й влее малко енергия. Вместо това кафето парна като киселина стомаха й, стана й още по-горещо и по-тежко.
Упорството на Джиф съвсем не беше конструктивно. Не по-конструктивно от погледа на Лъки, който не се откъсваше от Серена. Той бе застанал в подножието на стълбата и се взираше в нея през амалгамираните си черни очила — нещо, което би я притеснило безкрайно и при далеч по-благоприятни обстоятелства. Нищо не би могло да я притесни повече от проницателния поглед на тези кехлибарени очи.
Пепър наруши напрегнатата тишина, като се надигна шумно от стола си и тръгна към реката. Поспря там за малко, като че се наслаждава на гледката, след това се обърна, дойде отново при тях, взря се внимателно в Джифорд и заяви:
— Ще имаме гости. Чух стария мотор на Джонсън, познавам го по повредения вентил.
Джифорд изруга, надигна се, втурна се в колибата и се появи отново с пушка в ръка. Докато слизаше тичешком по стъпалата и прекосяваше двора, напъха патрони в отворената 12-калиброва цев.
— Джифорд! — Серена остави чашата си и хукна след него. — Джифорд! За бога!
Той успя да даде един изстрел, преди Серена да го настигне. Сачмите вдигнаха фонтан точно пред носа на лодката на шефа на резервата. В мегафона изскърца гласът на Пери Дейвис:
— По дяволите, Джифорд! Махни тази пушка!
Джифорд наведе дулото, но не остави пушката, макар че Серена се опита да му я отнеме. Тя прехапа устни, преброи до десет и се опита да запази спокойствие — нали като психолог така препоръчваше да се прави. Но нищо не излезе. Ядосваше се на Джифорд, но знаеше, че той й е прекалено близък, за да може да го третира обективно и професионално.
Комендантът изключи двигателя, лодката остана на няколко метра от брега. На кормилото седеше Пери Дейвис, от ярост бебешкото му лице бе станало огненочервено. До него бе застанал едър, кокалест мъж на средна възраст, с лице на месар, гъста, стоманеносива коса, яко наклепана с брилянтин. Мъжът беше с морскосин панталон и раирана вратовръзка, завързана хлабаво, като въже за бесене, около яката на синята му, мокра от пот риза.
— Ако не престанете да стреляте по хора, ще наредя да ви арестуват! — заплаши Дейвис, след като бе изключил мегафона.
Лъки, който бе застанал вляво от Серена, само изпръхтя презрително:
— Така и така никого не арестуваш, защо си решил да започнеш точно от Джифорд?
Комендантът изпъна устни в свирепа черта:
— А може и от тебе да започна.
Лъки вдигна на челото слънчевите си очила, изгледа мълчаливо Дейвис и се засмя приветливо:
— Така ли ще стане? А подкрепление водиш ли си?
— Аз ще те пипна, Дусе! Това ти го обещавам — отвърна Дейвис, вдигнал показалец срещу Лъки. — Хората няма да търпят вечно един луд като тебе!
Серена просто физически усети напрежението, което се образува около Лъки като електромагнитно поле. Видя го как стисна челюсти. Но той само погледна Дейвис навъсено и не каза нито дума. Ала и от такова голямо разстояние Дейвис почувства заплахата и отстъпи назад — престори се, че трябва да погледне нещо двигателя и че и Лъки, и разменените думи изобщо не го интересуват.
Джифорд се възползва от настъпилата тишина:
— Хайде, Бурке, грабвайте си партакешите и да ви няма!
Една бляскава изкуствена усмивка разцепи лицето на месаря.
— Не мога. Имаме да уговорим още някои неща с вас като партньори.
— Това, което аз имам да ви кажа, не е за пред дама! — отсече Джифорд. — Предложението ви не ме интересува! Разкарайте се от очите ми и си вървете в Тексас, преди да съм ви надупчил!
— Джифорд! — Серена успя да си предаде поне вид на спокойна и делова. — Защо не поканиш мистър Бурке да влезе? Положително ще можем да изясним нещата в един откровен приятелски разговор.
Бурке вдигна рамене, приятно сюрпризиран:
— Младата дама наистина има глава на раменете си, Джифорд. Винаги съм го казвал. Трябва да се вслушате в думите й!
Серена разбра, че представителят на „Тристар“ я бърка с Шелби, но сега нямаше време да изяснява недоразумението.