Трябваше да го отблъсне. Но не го направи. Не можа. Не искаше. Жадуваше той да я докосва, да я целува. Този мъж разбуди в нея нещо, което дори по време на брака й беше останало в дълбока дрямка. Сега то се пробуждаше за живот, заплашваше да я погълне изцяло. Някакво всяващо страх, зашеметяващо чувство, на което тя се предаде без съпротива. Защото здравият й разум, жената у нея, знаеше, че така трябва да бъде.
Жената у нея, която не беше познала истинска страст, сега жадуваше за него. Тя искаше този мъж, този войник с душа на художник. Серена се беше вкопчила в представата, че Лъки е някакъв криминален тип, а ето че не беше така. Той беше човек, терзан от тайнствени страхове. Човек, които криеше своята уязвимост, своята самотност зад сурова, страховита маска. Човек, който се нуждаеше от любов, но никога не би молил за нея.
Серена не го отблъсна. Сля се с него.
Лъки простена безпомощно, когато устните й отвърнаха на целувката му. Не бе искал това… Трябваше да я отблъсне, да я подплаши, да я прогони далеч от своя живот. Но в мига, в който съпротивата й рухна, изчезна и неговият гняв. Копнежът го заля като огромна вълна. Имаше нужда да я докосва, да я вкусва, да я държи в ръцете си. Да потъне в нея и да изчезне.
Безумие беше, много добре го знаеше. Но сладко безумие, на което не можеше да противостои.
Лъки вдигна леко глава и се взря в очите й. Като в огледало той видя там същото объркване, желание и срах от това желание.
— Искам те — промълви той. И с това сякаш събра в една-едничка дума всичките противоречиви и неизречени вълнения. — Искам те, Серена!
— Зная, Лъки…
Думите трептяха тихо, като звук на флейта от устните й, станали още по-алени от неговата целувка. Възелът на косите й се беше отпуснал и кичурите падаха свободно по раменете й. Един слънчев лъч се прокрадна през прозореца и превърна косите й в разтопено злато.
Тази жена беше самото изкушение. Изкушение, на което Лъки не желаеше да се противи повече.
— Миналата нощ се въздържах — предупреди той. — Този път няма да се овладея, скъпа!
Серена почувства възбудата му — слабините му, твърди и пулсиращи, опираха до самия й корем. Разбра, че сега Лъки говори напълно сериозно. Обзе я някакъв примитивен страх. Представи си как ще я вземе, ще я обладае…
Лъки отново впи устни в нейните — търсещ, изучаващ, жаден. Серена обхвана с длани лицето му, полуотворила устните си срещу неговите, за да го посрещне.
Разум и логика бяха парализирани. Серена се остави на своята интуиция. Този мъж я обгърна властно с топлината на своето желание и своята сила. Тя метна ръце около врата му, борейки се за глътчица въздух, когато гърдите й се опряха о канарата на неговия гръден кош.
С една ръка Лъки притегли бедрата й към себе си, а другата му ръка се плъзна по раменете на Серена и потъна в отворената яка на блузката й. Първото копче поддаде под гъвкавите му пръсти, но останалите се разхвърчаха едно след друго по пода. Той целуваше брадичката и врата й, дръпна блузата нагоре и я съблече. Палецът му се плъзна под презрамката на сутиена й, той го повдигна нагоре през раменете й и гърдите й изскочиха от чашките, открити за допира му, за погледа му, за жадните му целувки. Серена извика диво, когато той взе между устните си твърдата пъпка на едната й гръд и я засмука неистово. Ала тя сама зарови пръсти в черната му лъскава коса и го притисна към себе си, като да затисне лумналите в нея пламъци.
Заедно се строполиха върху измачканата ленена покривка. Серена се облегна назад, за да отвръща по-добре на огнените му целувки. Томлението беше непосилно — тези смучещи устни, грапавият език и жадната ръка, обхванала другата й гърда. Ръцете й трескаво галеха широките му плещи, вкопчвайки се в плата на ризата му.
Лъки се освободи от Серена, издърпа ризата напред през главата си и я захвърли настрани, без да откъсва нито за миг очи от Серена. Пламенният му гладен поглед я замайваше. Чак дъхът й секна пред вида на изваяното му като на древна статуя тяло. Някакъв символ на мъжа-животно, гладен, необуздан, подвластен само на любовния нагон.
Той отново я дръпна към себе си и тя простена от желание. Бяха плътно притиснати един до друг, тяло до тяло, жена и мъж, бяла мека кожа до корави, обжарени от слънцето мускули. От този допир по гърба й пробягнаха студени тръпки, виеше й се свят, мислено отдаваща се вече, чакаща да бъде завоювана.
Лъки я целуваше грубо и невъздържано, ръцете му галеха гърба й, притискаха я, плъзгаха се по талията и замряха до копчето на панталона й… Той се свлече на малка купчинка в краката й, последва го късчето коприна и дантелите на бельото й. Лъки шепнеше трескаво нещо в ушите й, докато опитваше с жадна, трепереща ръка голите й хълбоци, кръглите й, съвършено изваяни задни части. Той стискаше, опипваше, грабеше. Другата му ръка се плъзна в гнезденцето от тъмноруси къдрави косъмчета между бедрата й, за да намери топлината на копринената й женственост скрита под тях. Той продължаваше да я залива неудържимо със сладки, мамещи слова, говореше й на език, който тя не разбираше…