Серена напразно се бореше да си поеме дъх, за да прошепне името му. Той продължаваше да я гали все по-настойчиво и необуздано. Бедрата й трескаво се триеха в ръката му — канеха, искаха, молеха…
Лъки вдигна лице и я погледна. Очите й бяха затворени, но устните й се разтваряха все повече. С разпилените си коси тя приличаше на паднал ангел. Нямаше и следа от ледената надменност, която го вбесяваше. Нито помен от острия като бръснач интелект. Беше само жена, която страстно желаеше мъжа, която страстно желаеше него — цялото й тяло беше един зов.
Желанието избухна в Лъки като клада, замъгли съзнанието му, запулсира лудо в слабините му. Никога, през целия си живот не беше желал жена толкова силно. Никога досега. Желаеше я с всяка фибра на тялото си, а тя се отдаваше цяла, тялото й зовеше и молеше да я вземе. Ноздрите на Лъки трептяха като ноздри на жребец, подушил кобилата. Той вдъхваше опияняващата миризма на скъпия парфюм и на мускуса на нейната възбуда.
Сега той се откъсна от Серена и дръпна ципа на джинсите си. Изтръпнала от възбуда, Серена обхвана с ръка огромния фалос, невероятен, страшен, пулсиращ от желание. Тя притисна устни към тялото на Лъки и докосна с език едното зърно на неговите гърди. В този миг Лъки изгуби и последния остатък от самоконтрол. От дълбините на гърдите му се надигна див, животински стон. Той я събори по гръб. Нуждата да влезе, да я обладае сега, в този момент, веднага, беше толкова силна, че той проникна в нея с един-единствен тласък. Серена изкрещя и впи нокти в гърба му. Цялото й тяло трепереше от напрежение.
— О, Боже! — простена Лъки, тласкан от извечния стремеж да проникне, да потъне, да изчезне в нейната мамеща женственост. — Моля те! Искам те! Искам те цялата!… Цялата, докрай! Моля те Серена…
— О, Лъки! — проплака тя. — Не мога. Ти си толкова…
— Ш-т! — прошепна той и нежно докосна с устни слепоочието й. — Отпусни се! Ела! Ела сега… Така… — Гласът му беше ласкав и изкусителен. — Ето, отпусни се, сладка моя. Всичко ще бъде… добре. Точно така… Сладка моя!…
Тя се движеше ритмично заедно с него. Поемаше го все по-дълбоко в себе си, сантиметър по сантиметър, все по-близо до екстаза. Лъки правеше всичко, за да се сдържа, да бъде нежен и предпазлив. Отмахна кичурите от челото й, целуваше я бавно и пламенно и проникваше с усилие все по-дълбоко в нея.
Устните му бяха върху устата й. Той дишаше на пресекулки — костваше му огромно усилие да сдържа тялото си в покой, докато нейното тяло се извиваше призивно под него, за да го поеме.
— Господи! Не знаят ли тия мъже горе в Чарлстън как се обладава една красива жена?!
Серена не отговори. Не можеше. Тя бе отвъд всякакви думи. И какво можеше да каже? Че дори не си спомня името на последния мъж, с който е била в леглото? Толкова категорично го беше изхвърлила от съзнанието си. В този миг съществуваше само Лъки. Лъки, който я галеше, който я целуваше. Тя плъзна ръце по гладките, влажни от пот мускули на гърба му и прокара пръсти в улейчето по гръбнака му. Обхвана твърдите му задни части и го притисна отчаяно към себе си, надигна се насреща му, жадуваща, отдаваща се.
Тежкото му тяло притисна нейното, той започна да се движи — отначало бавно, а след това все по-бързо. Мощните му тласъци я повдигаха цялата. Серена се държеше за него, вкопчила се сякаш в някаква цел, за чието съществувание не бе и подозирала до този миг. Тази безгранична възбуда беше нещо съвсем различно от всичко преживяно досега, тя я влечеше като бесен порой и не й позволяваше нито да мисли, нито да се владее. Беше тревожно, беше страшно и фантастично…
Останала без дъх, понесена от огромна бучаща вълна, Серена се вкопчи в Лъки, като че той бе последната й връзка с този свят. Обви ръце около него, преплела крака над хълбоците му. Все по-силно, все по-парещо и интензивно ярко ставаше това божествено усещане… Изведнъж то избухна и се разпадна на милион бляскави късчета…
— Лъки!
Лъки почувства оргазма й, чу как тя изкрещя името му и почувства, че губи свяст. С един дрезгав вик той се потопи за последен път в нейната сладост, без да осъзнава нищо друго освен неудържимия трепет на тялото й под неговото. Беше толкова сладко, толкова съвършено… Беше божествено. За миг мракът, обгърнал душата му, се стопи и той за първи път от много, много време се почувства чист и спокоен, постигнал единение със самия себе си. Той се вкопчи в това усещане, вкопчи се в Серена, притискаше я, надявайки се сякаш да поеме малко от добротата, която бе намерил у нея.