А може би за нея наистина така би било по-добре. Много по-лесно ще е да запази дистанция към човека, за какъвто го бе приела първоначално.
Серена се обърна и спря поглед на леглото, в което бяха лежели през изминалите часове. Нощта беше сменила деня. Сред изблиците на нежност смениха твърдия под на ателието с удобния старовремски матрак, напълнен с вирджински мъх и ароматични треви. Бяха се любили пак, бавно и нежно, докато се стигна до още по-разтърсващ, неизпитван оргазъм… Струваше й се, че това чувство още я държи, тя реагираше на присъствието на този мъж с всяка своя нервна клетка.
— Само не си въобразявай кой знае какво! — каза сухо Лъки, като улови погледа й. — Беше само секс.
Серена изкриви устни в иронична, малко горчива усмивка:
— Ясно. Благодаря ти! Ти ме караш да се чувствам като евтино момиче за по една нощ.
— Само не го приемай като лична обида.
— Разбирам — отвърна тя сухо. — Значи аз съм само едно от многото евтини момичета за по една нощ. Сега изведнъж ми стана по-леко. Ти наистина умееш да ласкаеш жените, Лъки.
— Ако искаш да слушаш излияния, сбъркала си човека. Аз не съм лигльо.
Серена помисли за завладяващата красота на картините му, но нищо не каза. Пак ще се ядоса, че ги е видяла, сигурно няма да допусне тя да продължи да повдига крайчеца на бронята му.
— Аз съм просто честен, скъпа! Нали вие, психолозите, все за това пледирате? Честност. Без увъртания.
Серена не отговори. С ужас констатира, че би предпочела да я беше излъгал тази нощ. Чувстваше се оголена и беззащитна. Толкова неща се случиха през тези два дни, толкова неприятности! Би се радвала, ако той я вземе сега в ръцете си и започне да й шепне, че тя е всичко за него… дори и да не е така…
Беше глупаво да мисли, че точно този мъж би направил такова нещо. Лъки няма никога да допусне някого толкова близо до себе си, дори и на ужким.
С предпазливо движение Серена се отдръпна от него. В несвикналото й на любов тяло я боляха мускули, за чието съществуване дори не беше подозирала. Тя застана до двукрилата врата и погледна навън към реката. Не беше останала и следа от страха, който бе изпитала предишната нощ. Сега мисълта й бе заета с прекалено много други неща: Джифорд, Шелби, и преди всичко, Лъки. Лъки — нейният герой, нейният антигерой. Нейният любим.
Досега не беше имала истински любовник. Изобщо не познаваше мъж като Лъки — суров, мрачен, труден, объркан… Струваше й се някак нереално да бъде с него. Имаше чувството, че вече не може да познае самата себе си. Изпитваше необяснима потребност да се види в някое огледало, да провери останала ли е изобщо някаква прилика с жената, която тя беше допреди два дни.
— Наред ли е всичко? — попита Лъки.
Беше застанал зад нея. Серена почувства топлината на тялото му и не можа да устои на изкушението да се облегне на него. Ръцете му автоматично се сключиха около нея и й дадоха повече утеха, отколкото той би могъл да изрази с думи.
Серена въздъхна и изви устни в горчива усмивка.
— Да, ясно. Целият ми живот ще се обърне наопаки.
— Би могла да си заминеш. Да се върнеш в Чарлстън. Джифорд нека се оправя сам.
— Не. За разлика от тебе, аз имам задължения към други хора. Може и да не живея заедно с тях, но това не означава, че те нямат място в моя живот. Не мога да избягам, преди всичко да се уреди.
Лъки не пропусна да отбележи колко примирено и въпреки това убедено прозвучаха думите й. Почуди се как е могъл в началото да я сравни със сестра й. Общото между тях беше само красивата външност. Серена бе напълно завършена личност, с някаква дълбока вътрешна сила, от която черпеше като от извор, щом станеше дума за Джифорд и за Шелби. Беше и жилава, и крехка — комбинация, която го привличаше по-неотразимо, отколкото би желал да признае. Болеше го, като си помислеше, че тя ще загуби завинаги своята невинност след всичко, което се случи между тях. Болеше го, въпреки че бе започнал да се надява, че вече има имунитет срещу болката.
От чист инстинкт за самосъхранение той беше затръшнал вратата пред тези чувства. Към Серена изпитваше само похот, нищо повече. Повтаряше си го за кой ли път вече — беше някакво ненаситно желание, което пареше слабините му като жарава, която тлее, но не гасне.
Лъки наклони глава, потърка леко с устни бузата и слепоочието й.
— Мога ли да те имам, когато „всичко се уреди“? — промълви той и се притисна към нея.
Серена потръпна от горещата ласка и ледените думи.
Лъки дори не си дава труд да излъже, че я обича или че изобщо изпитва нещо към нея. Тя се опита да намери някаква защита, да предпази сърцето си от болезнения удар, който й нанесе тази истина. Лъки не беше човек за трайна връзка. Ако го желае, тя трябва да се ограничи с онова, което той й предлага, да не вижда в негово лице нищо друго освен един забележителен любовник. Не би могла да очаква повече. Една авантюра, една одисея, за която ще може да си спомня, когато се върне в Чарлстън, при здравия си разум, когато ще има да се чуди на цялата тази безскрупулност…