Серена го слушаше внимателно. Вслушваше се не толкова в думите, колкото в чувствата, които той влагаше в тях. Сега не говореше Лъки, набеденият бракониер, нито Лъки — суровият войник. Сега говореше Етиен, студентът по биология, младежът, израснал в мочурищата на Мисисипи, познал тайните на тази неповторима природа.
— Ти обичаш блатото, така ли?
Лъки дълго мълча. Блатото беше негова родина, то беше неговото спасение, беше го изцелило със своята самота тогава, когато бе изправен на ръба на лудостта…
Мълчанието на Лъки стана просто потискащо. Но отговорът на нейния въпрос имаше неизказано огромно значение за него.
— Да — отвърна най-сетне той. — Зная, че ти го мразиш. Но това блато означава за мене живот.
Признанието му трогна Серена дълбоко, почувства се не по-малко развълнувана от Лъки. За пръв път той разкриваше частица от себе си, чистосърдечно, по своя воля.
Сега вече нямаше никакво значение, че разумът й се противеше и я предупреждаваше. Сърцето й се вкопчи жадно в тази мъничка надежда.
Тя се завъртя в ръцете му и го прегърна. Копнееше за нещо, което не смееше да назове. Струваше й се, че ще направи всичко, за да спаси блатото — колкото и да я плашеше то — само за да даде на Лъки нещо по-голямо и по-дълбоко от едно чисто плътско желание.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
— Не можеш ли да предприемеш нещо, Мейзън?!
Шелби се разхождаше нервно из малкия кабинет, който съпругът й беше окупирал за свои нужди през временното им пребиваване в Шансон дю Тер. Беше мрачно помещение с облицовани в ламперия стени и дървен под, обзаведено изцяло в мъжки стил — като се започне с тапицираните с кожа мебели и се стигне до лавиците, пълни с миришещи на мухъл книги. От стените гледаха снизходително портрети на строги мъже от миналото столетие.
Но сега Шелби изобщо не им обръщаше внимание. Крачеше покрай тях, кръстосала ръце пред гърдите си, потракването на токчетата й бе единственият шум в стаята.
Мейзън вдигна разсеян поглед над книжата, разпилени по бюрото му, и оправи очилата на носа си. С отсъстващ поглед той спря очи на Шелби в новия й костюм в червено и черно.
— Не разбирам какво точно очакваш от мен, скъпа.
Шелби се спусна към него. Тъмните й очи блестяха от нетърпение. Подпря се на писалището — на грижливо поддържаните й ръце проблесна големият пръстен с гранати и диаманти.
— Ти чу какво каза Бурке. Той смята, че трябва да поставиш Джифорд под попечителство.
— Но, Шелби — усмихна се добродушно Мейзън, остави настрана папката, по която работеше, и скръсти елегантно ръце над нея. — Обясних ти вече, че това не може да стане. Как би изглеждало в очите на другите, да сложа под попечителство дядото на жена си, само за да мога да продам земите му? От това дивиденти няма да има, миличка! Избирателите не обичат такива работи. Освен това, Серена никога няма да се съгласи.
— Серена?! — Шелби изрече името на сестра си като проклятие, след това се отблъсна с ръце от бюрото и продължи разходката си. — Да върви по дяволите! Защо трябваше да се появи точно сега, когато всичко се беше подредило! Пак ще съсипе всичко. Както винаги.
Мейзън запази усмивката си само външно.
— Не се отчайвай, захарче! Може пък Серена да прояви разум, като й обясня цялата работа.
— Тя ще вземе страната на Джифорд — изсъска Шелби и отметна нервно кичура, измъкнал се от строгия й стегнат кок. — Той положително й е наговорил кой знае какви глупости! А и Лъки Дусе, какво ли е плещил пред нея!
— Какво има да й разказва той? Серена го е наела само да я закара до Джифорд.
— Просто… — Шелби се опита да печели време и да избегне любопитния поглед на мъжа си. — Просто защото е побъркан, затова.
Мейзън поклати глава:
— Вълнуваш се съвършено напразно.
— И все пак поне някой трябва да се вълнува! Не мислиш ли? Ако не намерим скоро пари, ще имаме неприятности, Мейзън! За твоята предизборна кампания са ти нужни средства, а и договорът за новата къща…
— Ти гледай най-напред старата да продадеш!
Шелби замръзна на мястото си. Притисна ръка на сърцето си и погледна с такова страдалческо изражение, като че съпругът й беше пробол сърцето й с нож.
— Но аз се опитвам да продам къщата, Мейзън! Какво мога да направя, след като Лоусънови отказаха финансиране? Освен това, не е моя вината, че пазарът е толкова слаб.