Серена въздъхна недоволно. Би предпочела нещата да се изяснят час по-скоро, за да се отърве по-бързо. Но ето че не беше възможно. Тя изгледа Мейзън, питайки се дали наистина има среща с клиент. Зет й се усмихна делово и отново сви извинително рамена, след това целуна Шелби по бузата и излезе.
Серена мислено се наруга, че навсякъде й се привиждат заговори и измама. Мейзън беше винаги толкова мил с нея!
— А и аз днес имам милион задачи — обяви Шелби най-неочаквано. Тя се завтече към писалището и събра накуп всички разхвърляни книжа. — Имам оглед при Харлан и Мерси Стоун. Представяш ли си, Харлан го местят в Шотландия. Точно в Шотландия! Джон Мейзън има турнир по футбол, Ласи е на урок по пиано. А трябва да мисля и за тази проклета вечеря! Помолих Одил да приготви свинско печено, но можеш ли да си сигурен, че ще го направи?! Противно женище! Джон Мейзън две нощи не спа, само защото му е разправяла, че в стаята му витаел призракът на някакво малко момиченце, заклано от янките по време на войната.
Серена се отпусна в креслото и облегна глава на облегалката. Пред врящата енергия на сестра си усещаше собствената си умора още по-осезателно.
Шелби внезапно млъкна и изгледа сестра си с майчинска загриженост:
— Божичко, Серена, изглеждаш като смъртник! — Очите й се присвиха леко. — Како се е случило?
— Нищо.
— Изглеждаш просто ужасно! Трябва ти една гореща вана и малко сън. Бих казала на Одил да ти нареже няколко парчета краставица за тия сини кръгове под очите, ама тя пак ще се нахвърли върху мене. Отвратителна е! Чудя се защо ли Джиф я държи на работа.
— Защо не ми каза, че Мейзън смята да се кандидатира за парламента? — попита Серена направо.
Сестра й я погледна с недоумение.
— Ами ти даде ли ми възможност? Реши, че непременно трябва да хукнеш към блатото, преди да ти обясня каквото, и да било. Но сега пък аз бързам. Ще ти разкажа всичко, като се видим на вечеря. — Шелби хвърли поглед към мъничкото, отрупано с диаманти часовниче на ръката си и издаде някакво театрално възклицание. — Закъснях! Довечера ще говорим за всичко.
— Непременно — промълви Серена по-скоро на себе си, вслушвайки се в тракането на тъничките токчета на сестра си.
След като всички шумове заглъхнаха, Серена изведнъж се сети за предложението на Шелби да се изкъпе и да поспи. Помисли дали да не си дремне както е в креслото, но се насили, стана и тръгна да търси Джеймс Арно, управителя на плантацията.
Някога Шансон дю Тер е била плантация с близо хиляда моргена площ, но с течение на времето беше намалявала, парче по парче, до сегашните си размери от около двеста моргена. Отначало засаждали ориз и индиго. Дивото индиго се срещаше и досега из рововете около плантацията. През деветнадесети век бяха направили за кратко време няколко опита да отглеждат ориз, но скоро се бяха отказали в полза на захарната тръстика. Откакто Серена се помнеше, половината поле беше засадено със захарна тръстика, една четвърт със соя, а една четвърт оставяха за угар. Отглеждането на захарна тръстика беше капризна работа. Тръстиката беше много чувствителна към влагата и студа, към всевъзможни болести и вредители. Правилният избор на момента за жътва можеше да реши всичко — селяните изчакваха до последната възможност, за да натрупат растенията по-голяма захарност, а след това работеха денонощно, за да успеят да приберат реколтата преди да хване първият студ, иначе тръстиката ставаше негодна.
Джифорд винаги беше казвал, че захарната тръстика е идеалната култура за Шеридановци. Семейството беше спечелило Шансон дю Тер на комар — най-важното после беше да продължи да печели. Но в последно време дори разходите вече не се изплащаха.
Джеймс Арно, когото Серена завари зает да реди цветисти ругатни по адрес на един от тракторите в хангара, обясни на Серена, че работите продължават да вървят зле. Арно беше дребен набит мъж към четиридесетте, с тъмни коси и тъмни очи, които издаваха кейджунския му произход, още повече че притежаваше и типичния жив темперамент. Работеше вече повече от дванадесет години като управител на плантацията. Беше доказал многократно, че заслужава доверието, което му имаше Джифорд. Серена не се съмняваше, че ще чуе от него истината, само дето не й беше ясно колко неприятна ще бъде тази истина.