— Излизала съм с него няколко пъти, докато ходех с Мейзън. Просто за да накарам Мейзън да ревнува. — Каза го напълно безстрастно, без следа от разкаяние. — Минала работа. Дори съм го забравила вече. Като си помисля в какво се превърна това момче! Неприятно ми е да призная, че изобщо го познавам. Защо се интересуваш?
— Ами… така.
— Божичко, Серена! — Шелби изглеждаше наистина обезпокоена. — Да не си се забъркала нещо с него? Той е опасен! Не можеш да си представиш какви работи се разправят за него!
Серена бе убедена, че отлично може да си представи какво би могъл да каже за Лъки един благопристоен гражданин. Той би видял в Лъки точно онова, което Лъки би му позволил да види, а думата „опасен“ в случая бе едно от най-меките определения. Серена се чудеше дали Шелби е опознала и тъмната му страна. Надали.
Ужаси се, като установи колко щастлива я прави това. Да си мисли, че е единствената жена, преодоляла отбраната на Лъки Дусе и докоснала се до сърцето му, бе все едно да се движи в минирано поле. И отгоре на всичко да се радва, че на сестра й такова щастие не е било отредено! Идиотщина!… Има си достатъчно ядове, за да се нагърбва сега и с проекти по връщането на Лъки Дусе в правия път. Нали той каза, че не иска от нея нищо друго освен секс…
— Той спомена, че те познава — каза Серена. — Просто бях любопитна.
— Ах! — Шелби сви рамена и тръгна към вратата. — Беше едно нищо!
Гласът й ясно говореше, че тази история е без всякакво значение за нея. Лъки Дусе беше дал своята дан. Тя бе получила онова, което желае. Нищо друго нямаше значение.
— Лека нощ!
— Лека нощ.
Серена остана загледана след сестра си. Пак нищо не изясниха. Бяха направили още едно завъртане на въртележката на техните отношения, бяха се издигали и спускали в емоционалния кръговрат, за да се върнат отново там, откъдето бяха тръгнали.
Серена въздъхна, когато вратата се затвори тихо зад Шелби. И в следващия миг подскочи и се задави — една жилеста ръка се протегна иззад гърба й, сграбчи я през кръста и я притисна сякаш към стена, докато другата ръка се сложи тежко на устата й, за да заглуши писъка й.
— За мене ли си се направила толкова хубава, сладка моя?
Лъки погали с устни ухото й и жадно плъзна лявата си ръка по коприната върху корема й.
— Не е имало нужда…
— Звяр такъв! — изстреля Серена, след като той махна ръката си от устата й. Опита се да се обърне в ръцете му и да му отвърти една плесница, но той й попречи без никакво усилие, като на шега. — Изкара ми ума!
— Правилно! Ти трябва да имаш страх от мене — изръмжа той, скрил лице във врата й.
Лъки не преставаше да пуска все такива забележки, като че да я убеди каква черна душа носи. Но Серена вече не му обръщаше внимание. Бе видяла лицето, което се криеше зад маската, и не желаеше да я залъгват с някакви митове. Сърцето й по собствена воля се бе отдало на човека зад страховитата фасада. Колкото и наивно да звучеше, Серена бе решена да изкара на бял свят доброто у него…
Подлудяваше я това, че той все още се опитва да скрие от нея истинската си същност. Ядосваше се и на него, и на себе си. Защо измежду всички мъже на този свят точно той трябваше да плени сърцето й?! Само допреди два дни не й беше дори симпатичен. Тя и сега не бе сигурна дали го харесва, но не можеше да продължава да отрича, че е влюбена в него. Всичко бе толкова романтично и невероятно, толкова нетипично за Серена Шеридан с нейния спокоен, подреден живот в Чарлстън… Но сега не се намираха в Чарлстън, а и тя не бе вече същата От това признание лъхаше умора и смирение.
— Престани, Лъки!
— С какво? И защо? — Лъки потърка брадясалата си буза о нея и вдъхна парфюма й. — Може би с това? — И той пъхна грубо мургавата си ръка между краката й, сграбчил тънката коприна.
Серена простена, пороят от усещания я заля и помете съпротивата й. В една-единствена нощ Лъки бе настроил тялото й така, че да откликва безусловно на неговото. Желанието я прониза моментално, в същия миг, не остана друга мисъл освен да се отпусне и да му се отдаде, да се остави да я люби. И тя да го люби от цялата си душа!…
Насили се да го отблъсне, да запази поне капчица самообладание, поне следа от здрав разум.
Със злобничък смях той я пусна и провлачи стъпка към тоалетката, взе небрежно някакво шишенце парфюм и го завъртя между пръстите си, без да откъсва поглед от образа на Серена в огледалото.
Тя стегна колана на халата си и го погледна:
— Моля те, спести си опитите да ме уплашиш!
— Плаша ли те? — На лицето му се изписа изненада. — Аз пък си мислех, че правя опити да те вкарам в леглото си.