— Знаеш много добре какво имах предвид!
Лъки сви рамене, но се отказа от коментар. Даваше си вид, че шишенцата и кутийките на тоалетката й са му далеч по-интересни от нейните упреци. Серена почувства, как гневът глухо се надига в нея, но не даде израз — съзнаваше, че Лъки нарочно я дразни, за да поддържа дистанцията помежду им.
— Какво правиш тук? Няма ли да гониш бракониери тази нощ?
Той погледна мрачно своята огледална събеседница и пак насочи цялото си внимание към тубата с дневен крем за лице.
— Как мина вечерята? — попита небрежно той.
— Забележително. Бурке заяви, че „Тристар“ изобщо не са осъждани досега за екологични нарушения.
— Виж ти! — присмя се Лъки. — Също както не са осъждани нито за подкупи на държавни чиновници, нито за транспортиране на вредни вещества, нито за стоварване на отровни отпадъци на скрити места в резервата. Виж, ако бе казал не, че не са осъждани, а че не са го правили, тогава вече щеше да е лъжец!
— Той не е склонен да се откаже от сделката.
— Убеден съм, че е така! Та това е идеална строителна площадка! В центъра на нищото, с огромни площи за складове зад самата сграда, а и разполагащи благополучно с един млад и амбициозен политик… — Лъки поклати глава, вглеждайки се внимателно в красивата четка за коса от розово дърво. — Господи! Оставало да се откаже!
Серена застана до него. Не можеше да откъсне очи от дългите му изящни пръсти, които си играеха с предметите върху тоалетната й масичка.
— Джифорд каза, че няма да продаде и сигурно няма да го направи. Бурке не може да стари нищо срещу това. Не може да се принуди Джифорд да си продаде имота.
И в този миг тя си спомни погледа на едрия тексасец, когато обясняваше на масата, че Джифорд трябва да бъде убеден. Приличаше на човек, който винаги получава онова, което желае, независимо на каква цена. И дядо й се бе изпречил на пътя на този човек! Какво ще предприеме той? Ще се спре ли пред нещо?
Серена отхвърли неприятните си мисли, отиде отново да отворената врата и потопи поглед в нощта, сякаш някоя звезда или самият мрак ще й подскажат отговора.
— Той каза, че още с откриването на фабриката ще бъдат създадени нови двеста и петдесет работни места за тукашните хора…
— Глупости! — отсече Лъки. — Най-много стотина. Или по-скоро седемдесет. Останалите ще си бъдат хора на фирмата. Тука не се срещат под път и над път химици и инженери, които чакат за работа.
— И все пак това са повече хора, отколкото би могъл да наеме Джифорд. Цялата област ще се съвземе икономически, хората ще се замогнат…
— А околната среда ще бъде съсипана завинаги!
Серена въздъхна и потърка с пръсти челото си, за да се освободи от напрежението.
— Не е толкова просто, колкото си го мислиш.
— Просто е — възрази Лъки неотстъпчиво. — Съвсем е просто! Черно и бяло. Добрите и лошите.
Серена се обърна и го погледна:
— А ти към кои си, Лъки? Мислех, че тебе за нищо и за никого не те е грижа. Опитваш се да ме убедиш, че си някакъв злодей, а откривам, че нощем се правиш на закрилник на бедните и слабите. Представяш се за безскрупулен бракониер, а още в следващия момент зовеш пламенно „Да спасим Земята!“ Кой си всъщност?
— Повярвай ми, сладка моя — отвърна Лъки навъсено — ще съжаляваш, ако поискаш да разбереш.
Тя издържа мрачния му поглед, без да трепне.
— Да, но ето че искам да разбера!
— Вече ти казах, докторке! — Лъки вдигна предупредително пръст. — Недей да човъркаш в главата ми! Онова, което ще откриеш там, няма да ти хареса.
Серена се взираше в него — в енергичната, издадена напред брадичка и също така в тая неувереност в очите му… На кого той няма вяра — на нея или на самия себе си?
Серена усети отново непреодолимо желание да го докосне, съчетана с някаква жажда да проникне в ума му, да, жажда, а не обикновено любопитство. Наистина е разумно да се вслуша в неговото предупреждение. Разумно е да запази безопасна дистанция. Той бе начертал границата между тях, а тя като упорито дете отново бе прекрачила чертата, както в буквалния, така и в преносния смисъл — все търсеше да се доближи, да узнае нещо повече, да се допре до него.
— А какво ще открия в сърцето ти? — запита тихичко тя.
— Ще откриеш, че изобщо нямам сърце! — отвърна Лъки с безизразно лице.
Серена поклати глава.
— Не ти вярвам. Правиш толкова много, за да помогнеш на другите. Господи! — И тя посочи към кърпата, с която беше превързана все още ръката му. — Дори излагаш живота си за чужди хора.
— Само не ме превръщай в герой! — сряза я Лъки. — На мене ми се плаща за това.
— С хляб и бисквити, нали?
— Не. С това, че ме оставят на спокойствие. Хората си навират носовете в живота ми, а аз се опитвам да се отърва от тях. Това е всичко. Друго няма… — Плътният, попрегракнал глас се скъса от напрежение.