— Значи така се самозалъгваш, Лъки? Значи си просто лъжец?
— Точно така — Лъки вдигна ръце, хвана Серена за раменете и заби пръсти в коприната и нежната й плът, като че искаше да й наложи мнението си с физическа сила. Виждаше се как пулсират жилите на врата му. Той се наведе над Серена, очите му светеха като на някакъв екзалтиран фанатик. — Аз съм дявол, не съм светец! И дори да съм притежавал някога сърце, то отдавна ми е било изтръгнато, сладка моя! Не търси нещо, което липсва!
Серена не отговори, само вдигна ръка и я сложи на гърдите му — нежните бели пръстчета се откроиха рязко върху черната фланелена риза. Гледаха се в очите — и двамата усещаха мощните бързи удари на сърцето му — те опровергаваха лъжата му по-добре от всякакви приказки.
Лъки издаде някакво гневно ръмжене — изведнъж го обзе паника. Трябва да се брани със зъби и нокти! Да се възпротиви! Да се съпротивлява на всяка цена!…
— Все едно ми е дали ми вярваш или не. — Гласът му бе грапав и чужд. — Ако ще се ровиш в книгите си по психология, за да дириш обяснение, направи го през свободното си време. Аз не съм дошъл, за да бъда анализиран. Дошъл съм, за да си легна с тебе!
Той я целуна бързо, гневно някак, като че да я накаже. Ала не срещна нито съпротива, нито страх. Устата й бе мека, сладка и покорна, сля се с неговата и от това гневът му мигновено се изпари. Той я целуваше нежно, от гърдите му се изтръгна тих звук, обявяващ неговата пълна капитулация. Целувката ги погълна изцяло. Лъки просто усети как се предава, как изчезва… Сърцето му щеше да се пръсне… Как можа да се вкопчи така в Серена? За какво се е хванал, Боже мой?! За камъка, който ще го повлече в бездната или за онази спасителна сламка…
Той отпъди тази мисъл. Не, Серена не е нито едното, нито другото. Не би могла да бъде! Та нали всичко това е само плътско желание, нищо повече! Тя не е в състояние нито да му причини болка, нито да го излекува… Толкова е просто: тя ще му даде наслада, докато той пък ще й помогне да позабрави за някой час проблемите си. „Не усложнявай нещата! Всичко е просто. Съвсем просто. Черно и бяло…“
— Искам те! — прошепна той.
Той опари с дъха си слепоочието й и я завъртя в ръцете си с лице към тоалетката. Серена погледна двойния им образ в огледалото. Лъки, едър и мъжествен, обгърнал с ръце тялото й, навел глава, за да може да се огледа, самата тя — малка и женствена в сянката му, златна и бяла на фона на тъмната му фигура. Видя как пръстите му развързват колана на робата й, остана неподвижна, когато той плъзна коприната по раменете й и я остави да се свлече на пода. Под халата си Серена беше с къса дантелена нощница, забулваща тялото й като прозирна мъгла.
Лъки обхвана с длани корема й, сграбчи гърдите й под дантелата, ръцете му проследиха извивката на бедрата й, всяка линия и форма на красивото й женствено тяло. Изтръпнала, Серена наблюдаваше в огледалото как той целува бавно всеки сантиметър от кожата й, как го докосва с език и пръсти. Тя отметна сластно глава, за да му предложи извивката на шията си, простенваща от тръпките на насладата. Лъки отмахна и втората презрамка и дантелата се плъзна надолу около талията й. Ръцете му жадно обхванаха гърдите й — притискаха ги до болка, докато палците му си играеха със зърната им.
Серена замря. Никога досега не бе изпитвала такова чувствено вълнение. Погледът й замръзна, тъмен и натежал от страст, впит в образите им в огледалото. Големите, загорели от слънцето ръце на Лъки върху гърдите й, розовите набъбнали зърна… Бе непоносимо сладостно да наблюдава как той я прелъстява, и в същото време да усеща всяко докосване, възбудата пълзеше по тялото й като огнена лава.
Ръката на Лъки се плъзна по корема й, сграбчи коприната на нощницата в шепа и така я притисна към венериния й хълм.
Серена се облегна на гърдите му, разкрачи крака, за да се отвори за него. Лъки я галеше през коприната — прохладна и гладка върху горещата й кожа. А после коприната вече я нямаше — бяха останали само неговите пръсти, потънали в кафявите къдрави косми. Желанието я изгаряше като треска. Лъки пъхна ръката си под дупето й и я повдигна леко, главата й падна назад върху рамото му, люшкайки се в екстаз, докато пръстите му проникваха все по-дълбоко в нея.
— Погледни! — прошепна той. — Гледай! — Гласът му бе мамещ и упойващ като уиски. — Ето, това искам, така искам!…
Очите му се взираха в огледалото. Той я галеше все по-настойчиво в ритъма на дишането си. Серена стенеше и се мяташе в ръцете му, забравила себе си, омаяна, луда от наслада.