Лъки стана от леглото, като внимаваше да не разбуди Серена, нахлузи джинсите си и дръпна ципа, без да закопчава колана. Бръкна в джоба на ризата си да намери цигара, пъхна я между устните си и тръгна към отворените стъклени врати. В далечината се разнесе глухо тътнене на гръмотевица — чудесен музикален съпровод на онова, което ставаше в него и около него. Предвестник на наближаващата буря — и вътрешна, и външна.
Цялата тази работа с Шансон дю Тер го караше да се чувства особено. Още от самото начало бе имал някакво предчувствие, а сега всичко стана още по-неприятно. Бяха влезли в противоборство огромни насрещни сили и натискът, който си оказваха взаимно, положително щеше да избие нанякъде… Лъки извади клечка кибрит от джоба си, запали цигарата и вдъхна. Не би могъл да прецени коя от тези две насрещни сили ще отстъпи първа.
Джифорд Шеридан бе възрастен човек. Много избухлив и опак, това се знаеше, ала и не по-малко упорит. Ако бе имал син, който да го наследи, или ако поне една от внучките му бе останала в плантацията, нещата сигурно щяха да изглеждат съвсем другояче. А сега всички шансове бяха против него, против Шансон дю Тер и против блатото.
От другата страна на барикадата бяха „Тристар“ и Лен Бурке. Бурке, който твърде много му напомняше за стария му враг Р. Дж. Ламбер, човека, който не познаваше скрупули, щом ставаше въпрос да наложи волята си. Къде ще бъде теглена чертата, на която ще спре Бурке? А Шелби!… Лъки твърде добре знаеше докъде може да стигне тя, ако си е наумила нещо.
Мейзън Талбът не беше нищо повече от шахматна фигура, която „Тристар“ и Шелби току местеха насам-натам. Той беше прекалено инертен, за да предприеме нещо сам. Беше твърде тъп, както казваше Джифорд. Тъп, но полезен. Идеалният образ — като фигурата на носа на някой древен галеон, повел електората от общината към икономически просперитет. А намести ли се тук „Тристар“, в Батон Руж, Мейзън щеше да бъде чудесен, неотразимо привлекателен глашатай на химическата промишленост.
Погледът на Лъки отново се плъзна към Серена — бе смръщила чело, опипвайки в съня си празната възглавница до себе си. Целият товар сега се бе стоварил върху нейните крехки плещи. Но даже и да е решена да се бори за делото на дядо си, няма ли да бъде това само едно отлагане на неизбежното? Беше казала, че Джифорд не може да я принуди да остане. Какво ще се случи, след като тя си замине?
— Лъки? — прошепна Серена и се сви като сънено коте. Примижа срещу бледата светлина, седна в леглото и поприглади с ръка пчелния мед на косата си. Лъки я гледаше безмълвно. Наслаждаваше й се, докато най-после тя не притегли срамежливо млечнобялата памучна покривка върху гърдите си. Самият този жест бе не по-малко съблазнителен за него, само като си помислеше за всичко онова, което бяха правили.
Тя наведе глава настрани:
— Какво правиш?
— Изпушвам една цигара — отвърна той. Дръпна дълбоко и издуха демонстративно цял облак дим.
Серена сбърчи носле и стана от леглото, увила чаршафа като гръцка туника около тялото си.
— Прекалено много пушиш… — Тя пристъпи боса по килима, дойде до него и обви ръце около стройното му тяло, притисна буза о голите му гърди. След това вдигна отново глава и го погледна: — Би трябвало изобщо да не пушиш. Вредно е.
Лъки не можа да скрие усмивката си, развеселен и изненадан. Взря се в сериозното й лице, не помнеше вече кога за последен път е мислил за здравето си. О, не защото се считаше за безсмъртен, а защото му беше все едно. Толкова дълго бе живял с чувството, че няма какво да губи, в това число и живота си. Като се върна от Централна Америка, в началото се взираше нощ след нощ в една „Берета“, в чийто елегантен черен магазин бяха заредени смъртоносни куршуми. И само защото знаеше какво би причинил на своите родители, болезнено предани католици, не налапа дулото.
Смъртта се бе превърнала в постоянен негов спътник… А ето че сега Серена бе застанала пред него и го поучаваше за вредата от тютюнопушенето…
— Какво смешно има? — попита тя леко ядосана.
Лъки моментално стана сериозен.
— Нищо.
Той се обърна, без да се освободи от прегръдката й и загаси цигарата в една гиздава порцеланова купичка, поставена на полицата.