— Да вървим!
Не бяха направили и три крачки, когато последва втора експлозия. С крайчеца на очите си Серена видя как огненото кълбо избухна от полуразрушената стена на оградата. От този миг нататък мозъкът й възприемаше всичко като насън — суетящите се мъже, огнената вълна, плиснала се към тях, летящите дъски и парчета желязо.
По-късно чак можа да си спомни, че бе крещяла нещо с широко отворена уста, че нищо не се чуваше… Невидимата вълна на взрива я удари в гърба и я хвърли на земята, също както и Мейзън до нея, като някакви кукли. Серена падна тежко, чакъл и мидени черупки се набиха в тялото й… Най-после всички светлини изчезнаха и настъпи мрак.
— Тотално унищожение! — обяви агентът по установяване на щетите с траурното изражение на човек, който съобщава някому за смъртта на любим човек. Бе застанал с калкулатор в ръка на вратата на трапезарията — дребничък, вежлив човек на около четиридесет и пет години, с оредяла тъмна коса и очи на кокершпаньол. Целите му ръце до лактите бяха черни от сажди, на челото му също тъмнееше голямо черно петно.
Бе пристигнал веднага, почти едновременно с пожарната кола, следван от съседите. Пожарите по тези места бяха истинско събитие, хората бързаха да помогнат, а и да се срещнат, да покоментират… Почти никога не се налагаше да чакат застрахователния инспектор — той долиташе като линейка.
— Пълно унищожение — повтори агентът мрачно. — Постройката и всичко в нея. На места все още продължава да тлее.
— Върховно! — ококори се Джон Мейзън и се смъкна от стола си. — Отивам да гледам!
Шелби изгледа сина си сърдито:
— Никъде няма да ходиш. Разбра ли, Джон Мейзън? Погледни какво е станало с баща ти и леля Серена!
Серена погледна племенника си многозначително. Тя продължаваше да трепери, ушите й бучеха. Всичко я болеше — ръцете, коленете, долната част на лицето й бяха целите в рани от порязано и ожулено. Лицето й бе зачервено от прегряването. Имаше нужда от баня. Косата й се бе сплъстила на главата. Все още беше в червената си копринена блуза и червения панталон — мръсни и разкъсани.
Изглеждаше наистина твърде жалка, а и Мейзън не бе по-добре. Серена погледна зет си, забил празен поглед в чашата с кафе. Тънката му коса бе станала на фитили, халатът му бе скъсан и изцапан. На лявата му скула имаше дълбока червена драскотина, сякаш някой го бе мацнал с боя по пепелявосивото лице.
И все пак леко се отърваха! Двама от мъжете, които помагаха при гасенето, сега бяха откарани в болница — след втората експлозия бяха получили сериозни травми.
— Джифорд е платил застраховката, нали, мистър Йорк? — попита Серена, но не можеше да прецени дали шепне или крещи. Имаше чувството, че се сложили вендузи върху ушите й.
Йорк я погледна със своите очи на куче, като че се страхуваше от нея.
— Да — отвърна той колебливо. — Вноските са напълно изплатени. С тях проблеми няма да имаме.
— Означава ли това, че има някакви други проблеми?
— Ами… Ето… — той пристъпи от крак на крак и бързо погледна към пода, за да се увери, че не е нанесъл кал в салона. — Боя се, че има.
— За Бога! Изплюйте най-сетне камъчето! — Шелби го изгледа сърдито, докато си наливаше втора чашка кафе.
Тя бе седнала на мястото на Джифорд начело на масата — изглеждаше чудесно в изискания си зелен копринен костюм. Косата си бе прибрала в стегнат кок, всичко в нея трябваше да покаже, че не би допуснала да бъде обезпокоена от някаква си експлозия и някакъв си пожар.
Йорк преглътна с мъка.
— Както всички знаете, бях с техническите специалисти на местопроизшествието. Изглежда няма никакви съмнения, че става дума за палеж.
— Палеж?! — ококори се Серена. Побиха я ледени тръпки. Тя поклати глава, отказвайки да приеме възможността за такова нищо, а оттук и последиците от такова едно престъпление. — Няма такова нещо! Просто е паднал гръм!
Но Йорк не се остави да бъде разколебан:
— Ами… Много моля за извинение, мис Шеридан, обаче не е било светкавица. Огънят е запален умишлено. Няма две мнения по това. Злодеят е работил твърде несръчно. Виждате ли — и застрахователят се оживи, сякаш радостен, че може да предаде и на другите професионалните си знания, — в югозападния ъгъл на сградата има голямо горещо петно и следи, които водят от това петно навън. Навярно е от бензин. Овъгленото дърво само се е разслоило, а намираме и пукнатини в бетона, което вече говори за това, че огънят много бързо, е развил висока температура. Някой е излял бензин или друга подобна субстанция и я е подпалил. И доколкото можем да съдим по останките на единия трактор, едната бензинова следа води право до него. Бих казал, че някой е искал да го вдигне във въздуха…