Серена се облегна назад в стола си, притисна ръка пред устните си, а другата си ръка неволно сложи на наранените си ребра. Никой на масата не проговори. Серена погледна към стола, на който бе седял Лен Бурке, на който бе ял храната им, бе пил виното им и бе обяснявал, че Джифорд трябва да бъде убеден да продаде… „Така или иначе!“…
— Разбирате, че моята компания, за съжаление, не може да плати обезщетение, преди да се изясни случаят. Много съжалявам!… — Мистър Йорк наистина изглеждаше така, като че му е ужасно неприятно. В работата му не влизаше задължението да съобщава лоши новини. Той се вкопчи за калкулатора си. — Наистина, много съжалявам!
— Вижте, мистър Йорк — започна Мейзън, като с неимоверно усилие успя да наподоби някаква жалка имитация на обичайното си заучено лъчезарие на политик, — вие положително не намеквате, че някой от членовете на семейството носи отговорност за това ужасно престъпление.
— О, не… Впрочем… не е моя работа да преценявам. Ще има полицейско дознание, нали разбирате?
— Но, мистър Йорк — намеси се задъхано Серена, като се опитваше да прогони от главата си образа на Бурке, — част от машините трябва веднага да бъдат заменени с нови. Как, според вас, бихме могли да го направим, ако застрахователното дружество не изплати щетите?
Йорк явно се размисли наистина по въпроса. На лицето му се редуваха различни изражения — черното петно на челото му се местеше и подскачаше като кукла от театъра на сенките. Най-сетне той погледна Серена толкова тъжно, че тя се изплаши да не избухне ей сега в сълзи.
— Не зная — каза той само. — Съжалявам! Наистина.
След още няколко рунда от въпроси, обвинения и извинения инспекторът по огледа на щетите излезе, за да огледа отново развалините, следван по петите от Джон Мейзън.
— Какво гадно човече! — изстреля Шелби, докато най-внимателно си избираше маслена кифла от кошничката, донесена от Одил. Като че нямаше нищо по-важно на този свят. — Никак не е чудно, че жена му се е забъркала със заместник директора на банката.
Серена й хвърли укоризнен поглед:
— Шелби, за Бога! Имаме да говорим за по-важни неща.
— Серена е права, скъпа! — каза Мейзън меко.
— Какво значи „забъркала“? — попита малката Ласи, вперила в майка си кръгли като на кукумявка очички.
Шелби я дари с лъчезарна усмивка и погали русите й къдрици:
— Нещо, което правят простите, евтини жени, сърце мое! Не си струва да измъчваш хубавата си главица.
— А-на-те-ма! — провъзгласи Одил драматично и се отдръпна от масата, взела в дългите си кокалести ръце празната кана от кафето. Тюркоазените й очи мятаха сини пламъци, обхождайки лицата на всички присъстващи. — Анатема тегне върху този дом! Господ да е на помощ на всинца ни!
С вещаещо прокоба изражение тя напусна стаята, свила устни в горчиво предчувствие.
— Мили Боже! — възкликна Шелби, придърпвайки нервно реверите на жакета си. — Наистина не разбирам какво намира Джифорд в тази жена!
— Ами защото тя е вещица — съобщи Ласи спокойно и се пресегна към кошчето за хляб. Грабна една кифла и хукна навън при брат си.
Серена поразтри слепоочията си и изпъшка:
— Подпалвачество! Едно малко предупреждение към Джифорд от вашия мистър Бурке, така ли?
В продължение на една секунда се възцари бездиханна тишина, докато най-сетне Мейзън се пробуди за живот:
— Серена, мила, ти не можеш да твърдиш наистина, че Лен Бурке има нещо общо с това! — Той се засмя пресилено. — Мистър Бурке е почтен бизнесмен, представител на почтена компания. Не можеш да твърдиш сериозно, че е подпалвач!
Серена изгледа сестра си и зет си напълно сериозно:
— Добре, но алтернативата в случая ми изглежда още по-неприятно…
— Че го е направил някой от нас?! — Веждата на Мейзън се вдигна чак над рамката на очилата му. — Серена, ти явно, прекарваш твърде много време сред твоите пациенти, полека-лека и ти ще станеш параноичка! Та ние двамата с Шелби си бяхме легнали. Но трябва да ти заявя, че съм ти много обиден! Как можеш изобщо да допуснеш такова нещо?! Това, че ние сме за продажбата на къщата, не означава, че ще седнем да я палим!
— Много добре! Ето какво мислиш ти за нас, значи! — Шелби явно се готвеше за скандал, ала това не й пречеше да бърка методично захарта в кафето си. На изящните й, гладки като порцелан страни избиха червени петна, устните й се превърнаха в права черта. Тя спря очи на сестра си и привидното й спокойствие се изпари като мъгла. — Да обвиняваш собствената си сестра и собствения си зет! Просто не зная какво е станало с тебе там в Чарлстън! Държиш се като чужд човек!