Лъки я остави да се поотдалечи на няколко сантиметра от него, но чак след като й беше дал да разбере, че би могъл да я държи така цял ден, стига това да му харесва.
— Да опитомявам вас?! — повтори Серена иронично и вдигна изящното крило на веждата си. — Няма ли да е много по-просто, ако изпратя да ви кастрират?
— Не е необходимо. — Той лекичко я бутна и тя се тръшна твърде неелегантно на дъската, която служеше за седалка. След това той прибра и кутията с разглобения двигател. — Нямам намерение и с пръст да ви докосна, мадам!
— Това е първата добра новина за днес. — Серена се направи, че изобщо не забеляза бодилчетата, които той вложи в думите си, за да засегне нейното женско самочувствие.
Тя започна да си вее с ръка, за да се поразхлади. Изведнъж й стана страшно горещо. Лъки се пресегна да вземе кутията, мускулите на гърба му изпъкнаха и заиграха под изпънатата тъмна кожа. Той подреди кутията на носа на лодката и на седалката, та лодката се разклати силно, малко остана да се обърне.
Серена заби пръсти в седалката, докато гледаше със завист и копнеж към една лъскава алуминиева моторница, завързана по-долу на кея. В сравнение с тази самоделно скалъпена пирога онази лодка изглеждаше огромна и луксозна. Някакъв дебелак с кепе от колежа в Ню Орлийнс и с карирана риза с отрязани ръкави седеше на кърмата и дърпаше въженцето на извънбордовия мотор.
— Ще се съгласите, предполагам, че все пак може да се живее и в двайсетия век — каза Серена със захаросано сладка усмивчица. — Днес хората използват мотори.
Лъки погледна маслото и бензина, които пръскаха от двигателя при всеки опит на дебелия мъж да запали мотора. Той смръщи вежди така, че надвиснаха чак над очите му и взе пръта за каране на лодката.
— Без мене.
Отблъсна пирогата от мостика и насочи носа й на юг. Серена се раздвижи неспокойно и го погледна стреснато през рамо:
— Но това не е пътят към Шансон дю Тер, нито към колибата на Джифорд. Къде ме водите, мистър Дусе?
Лъки я изгледа мрачно, но почти веднага като опарен премести очи от гърдите — изпънали тънката коприна.
— Да не мислите, че си нямам друга работа, освен да разхождам хубавата ви муцунка нагоре-надолу из разливите?
По всичко личеше, че няма намерение да й даде никакъв свестен отговор. Изражението му ясно показваше, че счита темата за изчерпана, а Серена не искаше да дразни повече лъва. В края на краищата той не е таксиметров шофьор! Тя не може да окупира цялото му време само за себе си. Като го гледаше как се държи, беше истинско чудо, че изобщо склони да я откара.
Тя се обърна отново с лице напред и се опита да насочи вниманието си към пейзажа, да не се вторачва в лодката. Бяха в южната част на градчето — единствените постройки край брега на реката бяха все разни полуразрушени бараки от насмолен картон, хангари за лодки от ръждясала ламарина и тук-там по някое магазинче за въдици и рибарски принадлежности.
Една голяма сива чапла с възлести крака проточваше шия измежду тръстиката и ги наблюдаваше. Всичко беше като някаква картина: едно грациозно създание пред оранжевите цветове на виещите се каталпи и тъмнозелените папрати. Зад тях каркасовите дървета извисяваха клони в синьото като порцелан небе, а от престарелите дъбове висяха разпокъсани повлекла от мръсносив мъх.
Сега вече се разбра накъде са се запътили. Лъки насочи лодката към пристан с провесени по него стари автомобилни губи, целите в миди. Недалеч от него се издигаше барака — нещо като стар хамбар, построен на колове, с плочест покрив. Боята на дъските се беше поолющила, на фасадата висеше табела, на която с големи, половинметрови червени букви беше изписано „Москито Мътънс“. Въпреки че бе едва пладне, на посипания с натрошени миди паркинг имаше доста коли и откъм двойната врата долитаха на вълни, на вълни звуци на акордеон и цигулка, съпроводени от избухвания на смях и глъч.
— Бар, значи! — избухна Серена. Тя се извърна сърдито към Лъки, който прекара лодката по дължина до самия пристан. — Затова значи заобикаляхме толкова много! Заради един бар!
— Имам малко работа тук — отвърна Лъки. — Няма да се бавя. Вие чакайте в лодката.
— Да седя в лодката! — Серена не довърши думите си, защото той бе вече изскочил навън, без дори да я погледне. — Добре тогава.
Един господ знае каква е тая негова работа и колко ли ще се бави. А тя трябва да седи в тази проклета лодка и да се пече на слънцето, което я изгаряше безмилостно, още по-жарко поради влагата. Серена усети как лененият й костюм залепна на нея и тя просто увяхва, като орхидея, оставена без вода. „И без това вече нищо не става от него!“ — помисли си и изгледа с гримаса на отвращение мазните отпечатъци от пръстите на Лъки върху ръкава си.