— Трябва да се изкъпя — каза Серена, прихванала блузката си с ръце отпред на гърдите.
Лъки не сваляше очи от нея. Всичките му страхове сега се събраха в онова единствено чувство, което той бе склонен да признае и което можеше да понесе — желанието. Когато чу за експлозията, едва не полудя при мисълта, че Серена може да е изгоряла и лежи някъде под развалините. Но ето я сега пред него — малко смутена и уплашена, но максимално жива… Гледаха го нейните очи — големи и топли.
С две крачки той се озова до нея. Пръстите му откъснаха ръката от блузата й и смъкнаха дръзко двете предници. След това той бавно я взе в обятията си. Нежно, едва ли не със страхопочитание, Лъки се наведе над нея и започна да докосва с устни всяка драскотина, всяка подутина, обезобразяваща лицето й.
— Трябва да взема един душ — промълви Серена отново. Чак дъхът й секна, когато Лъки притисна устни към вената, пулсираща на врата й. — Трябва да ида до Джифорд!… — Тя изпъна гърба си и пое шумно въздух, когато Лъки обхвана с ръце гърдите й. Костваше й огромно усилие да се противопостави на прилива на нежност и желание. — Ще ме заведеш ли?
Лъки вдигна глава — погледът му продължаваше да я изгаря. Около сладострастните му устни трепна лека, мила усмивка:
— Да, скъпа! Ще те заведа! Където заповядаш!
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Палеж?! — ахна Джифорд и на обветреното му, набръчкано лице се изписа тревога. — Това е вече връх на всичко! Накъде отива този свят?! Хората пред нищо нямат респект!
Той остави пушката настрана — точно я бе почистил, с мъчителни усилия се надигна от лежащия стол и започна да крачи напред-назад. Кучетата бяха легнали от двете страни на стола и го гледаха с тъжни очи.
— Това копеле Бурке! Ще накарам да ми поднесат главичката му на сребърен поднос, само да мине цялата тази работа! И неговата глава, и главата на този перко Клифтън Йорк!… — При всяка дума Джифорд забождаше показалеца си във въздуха, за да подчертае още повече заплахите си. — И тази дребна невестулка ще ми твърди, че няма да заплати щетите!…
Серена си спомни изплашения инспектор и изведнъж изпита съжаление към него.
— Мистър Йорк само изпълнява дълга си.
— Дълга си! Фактически той ме обвинява, че съм подпалил собствения си хангар! Господи Боже! Аз ще гладувам, но никога няма да направя нещо толкова долно! Никой от Шеридановци не е сторил през живота си нещо толкова непочтено… Разбира се, с изключение на онези, които са били прогонени от семейството.
— Разбира се — съгласи се Серена сухо. Тя бе застанала пред дядо си, скръстила ръце върху смачканата си розова памучна риза. Полагаше усилие да се държи на краката си, без да се подгънат под нея.
Бурята призори бе превърнала поляната пред колибата в истинско мочурище. Обувките й от телешки бокс не се виждаха в калта. Цялата тази авантюра бе истинска съсипия за обувките й. Ако трябва да остане още малко, може да тръгне и по домашни пантофи.
— Бяха години, когато мъжката чест все още значеше нещо! — говореше гръмогласно Джифорд, все още възбуден от това, че бяха подпалили постройката с всичките му машини. Той стаеше пред Серена, забил крака дълбоко в калта, гледаше я сърдито, като че нейна бе вината, дето моралните устои на обществото са попаднали.
— О, Джиф, той положително не го казва точно за някой от нас — каза Серена. — Важното е, че пожарът е предизвикан умишлено. И докато не се установи кой го е направил, застрахователната компания не може да плати.
Джифорд изсумтя. На челото му падна една бяла къдрица. Очите му искряха от гняв.
— Докато не се установи кой го е направил! И сляп идиот ще се сети кой го е направил. Тук има пръст Бурке. Този мръсен тексасец! Време е най-после да затворят границите ни с тази страна!
— Бурке си има алиби — намеси се Лъки най-неочаквано. — Бил е в „Мътънс“.
Серена се извърна към него като опарена — не успя да скрие изненадата си. Лъки бе опрял мързеливо гръб на дънера на един от големите дъбове, затворил уморените си очи. Приличаше на пантера, която очаква спокойно, опасна и бдяща, да мине някой нищо неподозиращ елен.
— Откъде знаеш?
Той я изгледа с непроницаеми очи. Широките му гърди се повдигаха и спускаха ритмично.