— Защото бях там, скъпа.
Напуснал е леглото й, за да иде в „Москито Мътънс“! Серена вложи всичките си сили, за да не реагира на удара, който той й нанесе. „Не мога да го спра!“ — напомни си тя. Дори и ако сърцето й жадува за нещо повече. Лъки бе ограничил недвусмислено и безапелационно, цялата им връзка само до сексуално удоволствие. Тя бе приела условията и нямаше право нито да се ядосва, нито да се чувства засегната от това, че не я е държал в обятията си цялата нощ.
„Имах да си уреждам една работа!“ — бе казал той. Серена се питаше какви сделки може да върши човек призори. Чудеше се дали не са пак такива „работи“, като последния път — да вдига скандали и да заплашва с нож хората…
— Разбира се, ще има алиби! — излая Джифорд презрително. — Мъже като Бурке си цапат ръцете само докато се издигнат, след това вече доставят друг да им върши работата. Като че е толкова трудно да намериш някой негодник от селото, той да палне клечката. За няколко долара хората днеска са готови на всичко!
— За съжаление, никой нищо не е видял — каза Серена. — Който е да е бил, след първата експлозия се е скрил в суматохата. А на мене и през ум не ми мина да гледам за някаква кола или за някой, който се измъква подозрително.
— А може и изобщо да не се е измъквал — отбеляза спокойно Лъки.
Серена изпъшка и се опита да духне с уста мокрите от пот кичури, полепнали по челото й. Чувстваше, че Лъки я наблюдава, но не отвърна на погледа му. Вече бяха обсъждали всичко това по пътя за насам. Тя отказваше да повярва, че Шелби може да е причинила пожара. Нелепо беше да си я представи как разлива бензин и гласи нещо по машините, за да избухнат. Не бе изключено обаче да е било платено на някого, от Бурке, естествено… А е възможно палежът да няма нищо общо с продажбата. Някой непознат, воден кой знае от какви подбуди, който си е стоял всред останалите хора, докато гасяха пожара…
— Няма никакъв смисъл да си блъскаме главите напразно! — каза най-сетне тя. — Ясно е само едно: нещата постепенно излизат от контрол. Ти трябва да се върнеш, Джиф!
Рошавата бяла вежда на Джифорд отново подскочи нагоре.
— Защо? За да можеш ти да изчезнеш?
Серена дори не мигна. Гледаха се така, очи в очи, докато тя изрече някак предизвикателно:
— За да поемеш своите отговорности.
— Защо смяташ, че аз ще го направя по-добре от тебе? — В гласа му имаше сарказъм. — Велики Боже! Аз се уча от тебе, малката! Не желая да имам нищо общо с цялата работа, аз просто се чупя.
— Престани вече! — изкрещя Серена. Съзнаваше, че е твърде изчерпана, за да се овладее. Дори и при нормални обстоятелства й бе трудно да разговаря с Джиф разумно и трезво. Той точно знаеше как да я манипулира: просто натискаше съответните копчета. Само че сега го правеше с някаква злост, която я вбесяваше още повече… Трябваше да употреби цялата сила на волята си, за да не избухне. — Престани да ме караш да се чувствам гузна, Джиф! Достатъчно дълго се оставих да ме обработваш!
— Така значи? Ти си се прибираш в Чарлстън? — Иронията в тона му просто хапеше. — Оставяш престарелия си дядо самичък, заобиколен с подпалвачи, тежка артилерия и предатели в собствените му редици?
Серена стисна зъби и каза тихо:
— Никъде няма да ида.
Джифорд я изгледа хладно и неотстъпчиво:
— Аз също!
В продължение на няколко секунди те се измерваха с погледи, напрежението нарастваше все повече. Най-сетне вулканът изригна. С един ритник Серена преобърна лежащи стол и изруга така, че кучетата побягнаха и се скриха под колибата.
— Върви по дяволите, ти казвам! — кресна отново тя, свила юмруци. — Как можеш да си толкова упорит, Джиф!
— Семейна черта.
— Само не ми излизай с тия! — Тя насочи към него заплашително пръст. — Не е време за шеги.
— Много добре си давам сметка колко е сериозно — отвърна тихо Джиф. Изведнъж изглеждаше хладнокръвен и разсъдлив. — Съвсем точно зная каква е играта. Питам се само дали ти го знаеш. Мислиш, че съм само един своенравен стар глупак. Мислиш, че запокитвам в хаоса цялото семейство просто от глупост. А аз се боря да спася нещо, което е принадлежало на семейството цели двеста години!
— Като се мушиш из блатото, така ли?
Той поклати глава. В тъмните му очи и в горчиво стиснатата уста се четеше нетърпение и умора.
— Ти не искаш ли да разбереш, или какво? Мили Боже, за мене е важно да спася Шансон дю Тер в момента! Аз искам да продължи да съществува и след моята смърт.
Серена разбираше какво той иска да каже. Сълзи на гняв, на болка, на отчаяние избликнаха в очите й. Съвсем точно знаеше къде се цели той.