Вълните на насладата все още не бяха стихнали, когато Лъки плъзна тялото си върху нейното, като милувка. Тя изкрещя, когато той я облада, не от болка, в някакъв екстаз. Цялото й тяло затрептя от напрежение, мускулите й го обхванаха, за да го задържат, за да се насладят, за да му дадат наслада.
Лъки притисна устни към нейните и издаде дълбок, протяжен стон — цялата му уста носеше нейната миризма, призивна и упойваща. Старото легло заскърца в ритъма на неговите движения. Гръмотевици избухваха над главите им, дъждът барабанеше по ламаринения покрив, ала всичко това нямаше значение. Нищо друго нямаше значение — Шансон дю Тер, миналото, настоящето вече не означаваха нищо.
Единствената мисъл на Лъки се наричаше Серена — толкова топла, толкова мека, толкова покорна, прилепнала като ръкавица около фалоса му, като че да го задържи в своите дълбини, за да не го пусне никога. Единствената му мисъл бе как да й достави удоволствие, как сам да утоли жаждата си от този извор на наслада.
Лъки се движеше в нея и бавно и нежно, въздържайки се да достигне върха на удоволствието. Тялото й отвръщаше на неговия ритъм, дъхът й ставаше все по-учестен. Лъки пъхна ръка между двете им слети тела и палецът му намери онази малка пъпка на сладострастното цвете, готово да разцъфне. Серена изкрещя името му, вълната на екстаза й повлече и него със себе си. Тялото му потрепери и се изпъна като струна, преди да се излее в нея. Той я притискаше здраво в ръцете си.
Когато мускулите му се отпуснаха, той се извърна леко настрани, трепетен от благодарност. Чувстваше се изтощен физически. Но беше изтощен и емоционално от тази непрекъсната борба между чувствата си и усилието да ги потиска. Той отново притисна Серена към себе си, питайки се дали тя долавя неудържимия трепет на цялото си тяло.
Бурята навън се бе уморила. Гръмотевиците тътнеха далеч на север, бе останало само тихото ромолене на дъжда. И тук, в стаята, бурята на страстта бе утихнала. Серена лежеше в ръцете на Лъки, изнурена и твърде уморена, за да се бори с тревогите си, които бе забравила напълно, докато се любеха — вълненията с решителната атака на Джифорд, натиска, който той бе упражнил, колебанията и съмненията за по-нататъшните й действия, раздвоението между собствените й цели и лоялността към фамилията… спомена за пожара и последиците от него. Лъки — точно както бе обещал — й бе дарил кратка забрава, а ето че сега всичко се връщаше с цялата си опустошителна тежест.
Сълзите рукнаха изведнъж, като пролетен дъжд. Тя ги остави да текат, без да се крие или да търси извинение за плача си. Лъки я държеше здраво в ръцете си, галеше косата й, плъзгаше нежно устни по слепоочието й. Той й шепнеше тихичко думи на утеха, някакви странни галени френски думи — гласът му също я галеше като ръката му. Беше точно това, от което се нуждаеше в момента: спокойствие и разбиране. Закрила. Нежност и утеха. Упование, извиращо от мълчаливо разбиране. Съчувствие, поднесено от сродна душа.
Тази мисъл прободе болезнено сърцето й. И всичко, всичко това беше временно, само някаква частица от живота й, която не се поместваше в общата картина. Като оранжерийно цвете, разцъфнало през нощта… Сякаш чувствата й са изникнали във фокуса на лупа, събрала слънчевите лъчи. Серена се питаше, дали и връзката им ще отмре така бързо, както бе избуяла…
Знаеше отговора. В очите й бликнаха нови сълзи. Изобщо не биваше да започва тази връзка! А беше вече твърде късно, за да може да промени нещо. Също както изобщо не можеше да промени онова, което изпитва към него, въпреки че то ще й донесе навярно само страдания.
Серена въздъхна като обречена и прошепна, свила глава в шията му:
— Обичам те.
Кинжалът на тези думи прободе Лъки право в сърцето. Ръката му замръзна върху главата й. Той целият се наежи, алармиран.
— Не го прави — каза той машинално.
Серена седна в леглото, издърпа покривката върху гърдите си и го изгледа. Лицето й бе не по-малко безизразно от неговото.
— Какво да не правя? Да не те обичам или да не го казвам?
Лъки поклати глава, надигна се от леглото и нахлузи джинсите си.
— И двете — каза той и дръпна ципа си. — Не го казвай. И не го мисли.
Серена го гледаше как кръстосва стаята като тигър. Изпънатите му широки рамене и темпото му показваха колко зле се чувства. Бе навел глава, косата падаше върху лицето му.