— И защо не? — запита тя подчертано хладно.
Той я погледна изпод вежди:
— Защото не е така! Ти не можеш да ме обичаш. Не ме познаваш. Това тука — и той посочи леглото — е просто секс.
— За мене не е.
Лъки се извърна рязко. Лицето му бе навъсено, погледът измъчен.
— А за мене е! — сряза я той и пристъпи гневно към леглото. — Искаш ли да ти кажа нещо? Добре, чуй го! Ти си фантастична в кревата, но не търси нещо повече от това!
Болката я зашемети. Търсеше си го и си го получи! Нали сама прие да е така? Ала това не смекчаваше болката. Не помагаше дори и изражението на Лъки, който видимо се разкъсваше от противоречиви чувства. Това бе последната му отбранителна линия, тук кой щеше да се сражава със зъби и нокти, до край. Той просто не искаше да признае, че между тях може да има нещо повече. А той много добре знаеше, че е така. Боеше се, че позволяваше тя да надзърне зад бронята му, не позволяваше да се докосне до него.
— Това е само секс! — повтори той полугласно и отново се втурна нервно в своята разходка.
— Не го вярвам.
— Не ме интересува.
— След като не те интересува, защо се гневиш толкова, когато казвам, че те обичам?
Той остана като вкопан и й хвърли поглед, който би накарал да замръзне кръвта на повечето мъже.
— Стига с твоите психоложки трикчета, Серена!
Тя не възрази, само сви рамене и вирна брадичка. Ако има поне мъничко разум, ще смени темата. Но, ако имаше поне мъничко разум, още при Готие нямаше да се качи в лодката му.
— Обичам те. Така го чувствам. Трябва да го кажа. Не разбирам защо толкова се ядосваш — опита се да се защити тя.
Лъки изфуча:
— Не, разбира се, но очакваш да го кажа.
Серена го погледна. Изведнъж сякаш камък легна на гърдите й.
— Не. Не съм очаквала.
Той изруга нещо на своя френски и застана до прозореца.
— Не мога да ти дам онова, което искаш, Серена — каза той, като че не бе чул отговора й. — Не ми е останало нищо за даване.
— О, мисля, че имаш предостатъчно! Само че не се осмеляваш да го покажеш.
— Не. — Той говореше сякаш на дъжда навън. — Нямам. Всичко е свършено. Изгубено. Не съм мъжът, който ти трябва.
— Та какво знаеш ти за мъжа, който ми трябва?
— Зная, че не съм аз.
— Ами ако се заблуждаваш?
Лъки се спусна към нея. Цялата му болка, цялото му отчаяние, целият му гняв експлодираха в един-единствен вик:
— Какво знаеш ти за мене?! Нищо! Нищо! Измайстори си някакъв измислен човек, набеди ме, че съм герой, когато аз изобщо не съм! Нищо не съм! Само човек, който се бори конвулсивно с полудяването. Просто един обучен убиец, който може всеки миг да изчезне. В мене няма нищо! Нищичко, освен кошмари. Това ли желаеш да получиш? Това ли е мъжът, който ти трябва?
Той се приближи полуприведен към леглото, с разширени очи и трепкащи ноздри, докато срещна очите на Серена:
— Ето, гледай, докторке! Искаш ли да видиш как изглежда мъжът, който си си въобразила, че обичаш? Искаш ли да откриеш какво се крие вътре в него? Лежах цяла година в един затвор в Централна Америка. Командирът ми ме подреди, защото бях надушил мръсотиите му. Бяхме малко поделение, нали си чувала, онези малки „излети“, за които правителството не говори много-много. На семейството ми бе казано, че съм загинал при злополука. Цяла година седях в една мръсна, гъмжаща от плъхове килия, в абсолютен мрак! Изкарваха ме оттам само за да ме изтезават… Е, доктор Шеридан, знаете ли какво става тогава с човека? Знаете ли какво остава от него? — Лъки се изправи и отстъпи крачка назад. — Нищо. Нищо! Не мога нищо да ти дам. Живя колкото за себе си. Така трябва да бъде. Не искам нито помощта ти, нито любовта ти! Единственото, което ти поисках, бе тялото ти.
Той се обърна и отиде отново до прозореца. Чувстваше се изчерпан и празен.
Серена остана за миг седнала, в ушите й звучаха думите му, изпитваше ужасна мъка — не за себе си, а за Лъки, за онзи чувствителен младеж, който обича семейството си, за студента, за художника, чийто живот е бил съсипан, методично и безвъзвратно. Изпитваше жалост към човека, в който той се бе превърнал — този измъчен, наплашен, самотен, озлобен човек. Как би искала да го утеши! Но знаеше, че той ще я отблъсне.
— След като искаше да те смятам за безсърдечен негодник, би трябвало да ме оставиш още първата нощ пред вратата на Джифорд — опита се да каже тя. Наистина й се искаше да бе станало така.
— Именно — изсумтя Лъки презрително. — Трябваше да те оставя там. Но не ми казвай, че съм се опитвал да те залъгвам с нещо. От самото начало ти казах какво искам от тебе. Единствено.
— Да, каза го.