И от самото начало това бе чиста лъжа. Страстта, желанието и похотта бяха взели връх, но все пак нито за миг не беше само секс. Нито за миг!
— Така че си задръж красивите словца за себе си! — изръмжа Лъки. — Не желая да ги слушам! Нямам нужда от любовта ти!
Серена изпита желание да се разреве на глас. Не познаваше мъж, който да се нуждае по-силно от любовта й. Лъки се криеше от хората, от света. Бе се сврял в самотата на блатото, за да ближе раните си, да ги цери. Ала те не зарастваха. Все още зееха открити и той все повече се оттегляше в някаква вътрешна емиграция… Беше наистина глупаво от нейна страна, че реши да му помага. Жената у нея копнееше да бъде онази, Единствената, която ще го спаси. Ала психологът добре знаеше, че от това нищо няма да излезе… А знаеше също и защо. Колко слаба да беше тази мъничка утеха.
Серена нямаше сили да се бори с очевидното. Притегляйки всички обстоятелства, тя виждаше, че е най-добре да сложи край, моментално! Всяко допълнително усилие би представлявало сизифовски труд. Със същия успех би могла да се опитва да разбие с глава стената…
А нямаше вече с мисъл и да продължава сексуалната връзка помежду им, дори ако Серена се примиреше с такива отношения. Не й ли бяха достатъчно другите ядове? Най-добре е да класира случая в раздел „Неподходящо място, неподходящо време, неподходящ мъж“.
Докато прибираше дрехите си, тя поглеждаше към Лъки, все още застанал до прозореца. Защо все пак този „неподходящ мъж“ й бе паснал толкова добре?!
Лъки се обърна и я погледна, окъпаното му в сребриста светлина и дълбока сянка лице приличаше на портрет.
— И сега какво правим?
Серена престана да закопчава блузата си, претегли светкавично всички възможности и реши да отговори на този въпрос по възможно най-простия начин:
— Тръгваме за Шансон дю Тер.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Пътуваха дълго. Лъки стоеше мълчалив в пирогата зад Серена. Тя се бе отпуснала, предала се изцяло на гледките и звуците, с които ги пресрещаше блатото. Това бе последното й плаване през тези диви места. Нямаше намерение да ходи отново при Джиф. Беше прекалил. Следващият път нека той да я потърси. А друга причина да се върне отново тук нямаше — Серена непрекъснато си повтаряше това, избягвайки упорито да се обърне и да погледне Лъки.
Цялото си внимание бе насочила към блатото, опитваше да се се пребори с инстинктивния си ужас и да види природата с очите на Лъки — в нейната примитивна красота, в нейната уязвимост. Бяха като в огромна, естествена сауна. Водните изпарения димяха над водите, капеха обратно от надвисналите гирлянди от вирджински мъх. От тайнствените сенки в сиво и кафяво тук-там избухваха като Цветни петна екзотични едри цветя.
Дали Лъки е рисувал нещо подобно?
Седяха мълчаливо, като по договореност, докато лодката опря до мостика на Шансон дю Тер.
— Сега какво ще правиш? — запита Лъки спокойно, като умело извъртя лодката и я опря до пристана.
— Ще сложа край на тази мизерия! — отвърна Серена кратко, не сваляйки очи от голямата къща пред себе си. — Ще изгоня Бурке. Ще се постарая да се изясни въпросът с пожара и застраховката.
— А след това?
Тя се замисли и позабави отговора си.
— Тебе какво те засяга, Лъки? Ти получи своето.
Лъки замълча. Бе твърде зает с усилието да обуздае чувствата, които бушуваха в него.
Разбира се, че не го засяга — опитваше се да си внуши той, — нека да си върви в Чарлстън, нейното място е там. На него му е все едно. Той си остава в този край, със своето спокойствие и вътрешен мир, далеч от Шеридановци, които объркваха живота му наопаки! Не бива да обръща внимание на болката в гърдите си!…
Серена излезе от лодката и тръгна към къщата, без да се обърне. Той няма нужда от нея. Той е решил, че не се нуждае от никого. Край!
Със силно движение Лъки оттласна пирогата от пристана и изви носа й на юг, към „Мътънс“. Чудесна вечер да се напие човек и да се поразтуши…
Серена вървеше бавно през поляната, спряла поглед на белия кадилак до беемвето на Шелби. Колата положително беше на Бурке. Джифорд бе абсолютно прав — захапката на този тип е като на булдог. А и самият той прилича на булдог. Серена се питаше дали той ще приеме безропотно нейното решение. Надали. Бурке явно не беше от хората, които умеят да губят.
О, Шелби също няма да с примири. Тя не понася някой да се бърка в плановете й, особено пък, ако е поставена на карта личната й слава! С продажбата на плантацията тя иска да удари два заека: да издигне Мейзън в йерархията и да се прослави самата тя ката спасителка на безработните в този край. И сега някой да вземе да й обърква сметките… А към всичко това щеше да се притури и старата непоносимост между двете сестри. Джифорд бе заложил в играта си именно на тяхното противопоставяне, като даде в ръцете на Серена единственото средство, с което Шелби би могла да осъществи въжделенията си.