— Да, искаше преди всичко да си напълниш джобовете и да купиш на Мейзън място в парламента — поправи я Серена хапливо. — Но аз мога да ти попреча да жертваш семейното имущество пред олтара на своята алчност и ще го направя! Толкова е просто, Шелби! Не исках да се стига дотук, но нямам избор.
Шелби пристъпи още една крачка. Изведнъж по съвършеното й лице избиха червени петна — от яката на скъпата й рокля чак до корените на косите й.
— Ти ли, себично създание, ти ли се осмеляваш да ми пристигнеш от някъде си и да ми четеш морал! Ти ли ще ми казваш какво трябва да правим?! Не сме искали мнението ти!
— Да, наистина не сте — съгласи се Серена. Започваше да се пита дали Лъки не бе прав като твърдеше, че тези двамата са искали да сключат тайно цялата сделка и да я поставят пред свършен факт.
— Е, ами тогава защо не си стоя настрани? Защо не остана в елегантния си Чарлстън, без пет пари да даваш за нас, както винаги правиш?
— Съжалявам — прошепна Серена. Усещаше едва ли не физически как връзката между нея и сестра й изтънява с всяка секунда и заплашва да се скъса.
Трябва да внимава да не се стигне дотам…
— Съжаляваш! — изсмя се Шелби саркастично и направи още една крачка към Серена. — Ти да съжаляваш?!
Тя захвърли чашата си на пода, без да обръща внимание на тъмното петно върху килима. Пристъпи голяма крачка и блъсна с две ръце Серена, която политна и се препъна назад.
Серена дори не направи опит да се отбранява — нито с ръце, нито с думи. Тук думи нямаше да помогнат. Шелби бе вече недостъпна за всякакви разумни доводи. Бе побесняла, като че искри хвърчаха от нея. Серена гледаше смаяна и ужасена разразяването на бурята.
— Какво разбираш ти? — С всяка дума гласът на Шелби ставаше все по-тънък и по-остър, вече не можеше да се владее. — Тази къща не означава нищо за тебе. Никога не е означавала нищо! Ти само търсиш да се докараш пред Джифорд, подмазваш му се, за да ти даде онова, което е мое! Мое!… — Шелби полуразплакана, изкриви устни в някаква гротескна гримаса. — Искаш да ми съсипеш всичко! Винаги, винаги си ми разваляла всичко! Отвратително създание! Да не се беше раждала!…
Серена стоеше, без да мръдне. Не се опита дори да спре ръката на Шелби, когато отново замахна и я удари. Шелби се завъртя и избяга от стаята с вой и ридания. Серена остана неподвижна. Около нея тегнеше наелектризираната тишина. И най-малката надежда да се сближат някога със сестра й бе изчезнала безвъзвратно.
Бурке и Мейзън се бяха вторачили в нея — явно и двамата се чувстваха неудобно от тази женска свада. Мейзън пръв се опомни, пристъпи и й подаде галантно безупречно бялата си ленена носна кърпичка. Серена я пое и го погледна с неразбиращи очи.
— Кървиш — каза той със сведени очи. — В ъгъла на устата.
Тя попи устата си, но не посмя да погледне петното върху кърпичката. Достатъчно ужасно бе да знае, че там има кръв. Вместо това Серена взе в ръка плика, който още стискаше под мишница. Дали Джифорд си даваше сметка какво бе сторил?!
— Серена — каза Мейзън тихо, — разбирам, че си дълбоко привързана към Шансон дю Тер, но съм те чувал да казваш неведнъж, че няма заради това да промениш живота си. Ние смятаме, че е уместно да продадем имението. А сега имаме да покриваме и щетите от пожара…
— Да, какво става с парите от застраховката? — намеси се Бурке. — В състояние ли ще е Джифорд да се оправи сам?
Серена вдигна глава и прониза с очи тексасеца:
— Мисля, господин Бурке, че единствената ви грижа във връзка с пожара би трябвало да бъде това, че имате пръст в палежа.
Отправеното обвинение като че ли ни най-малко не го шокира. Серена сметна, че това едва ли не е признание на неговата вина.
— Аз не бях тук, когато е избухнал огънят — обясни Бурке търпеливо, като въртеше отегчено пурата в ръката си и изследваше най-внимателно връхчето й. Пурата беше угаснала. Той се намръщи и продължи спокойно: — Имам свидетели. Не ви съветвам да се опитвате да доказвате противното. — С леден поглед той повтори: — Наистина не ви съветвам да го правите!
Серена вдигна вежди:
— Това заплаха ли е, мистър Бурке?
— Само факт, мила моя.
Тя вложи повечко лед в погледа си, не искаше да го остави да прозре намеренията й. Питаше се докъде ли може да отиде той, за да постигне целта си. Серена от стъпи крачка назад и каза:
— Мисля, че останах твърде дълго във вашата компания, мистър Бурке. Прекарах един дълъг и уморителен ден. Ще си прибера да си легна. Мейзън ще ви изпрати. А тъй като нашите преговори с вас са приключени, предполагам, че няма да се видим повече. Лека нощ! — Тя кимна на зет си: — Мейзън, лека нощ!