Усещаше погледите им в гърба си дори и след като затвори вратата след себе си.
— И сега какво предлагате, Талбът? — Гласът на Бурке беше дрезгав, очите му следяха Мейзън като прожектори, опипващи небето. — Ако тази сделка се провали, можете да кажете сбогом на политическата си кариера.
— Нека да запазим спокойствие, Лен! — Мейзън вложи в гласа си цялата убедителност. Той отново окачи усмивката на лицето си и тръгна към бюфета, за да налее на госта си нещо за пиене. — Няма начин да не я вразумим. Джифорд я е навил. Като разбере, че той я е манипулирал, Серена ще види ситуацията без предубеденост и положително ще се съгласи с нас.
Бурке го изгледа с продължителен, студен поглед.
— Най-добре ще е да го направи.
Шелби се разхождаше нервно из спалнята — всяка стъпка бе премерена така, че да покаже колко е ядосана и притеснена. Стаята представляваше истинско бойно поле. В изблиците си на гняв Шелби бе изпосъборила столовете, бе преобърнала креслата, покривката на леглото стоеше захвърлена на пода, всичко друго от гардероба, всички чекмеджета, всичко, което можеше да бъде хвърлено, смъкнато и стъпкано, бе разхвърляно на земята, Шелби крачеше по килим от собствените си костюми и вечерни рокли. Тънките й токчета се забиваха безмилостно в скъпите прозирни материи.
— Да върви по дяволите! По дяволите! Мразя я! — Тя докопа шишенце „Шанел“ от тоалетката и го хвърли с все сила о стената. Шишето се счупи и цялата стая моментално се изпълни с противно силен аромат. На тапета остана голямо мазно петно.
Мейзън седеше на ръба на леглото, сключил ръце между коленете си. Той загрижено наблюдаваше пристъпа на ярост на съпругата си със стиснати устни и сбърчено чело.
— Направи нещо! — изпищя тя, с разкривено от гняв лице. След това потръпна и зашепна: — Направи нещо, по дяволите! Какво седиш и гледаш! Та Серена просто съсипва всичко, което съм градила цял живот!
— Но Шелби, съкровище, успокой се…
— Само не ми казвай да се успокоя! Ако рече всеки да ме успокоява, след като ти тъпо го посъветваш за това, всички отдавна да сме изпозаспали вечен сън! Нямаме време да се успокояваме! Трябва да действаме! Да предприемем нещо! О, Мейзън, цялото ни бъдеще зависи от това!
— Зная това, прасковке! — Мейзън гледаше с тъжни очи скъпите дрехи, които Шелби продължаваше да тъпче и да подритва.
— Да, разбира се, ако ти печелеше повече в тая твоя адвокатска практика!… Ако родителите ти не бяха загубили всичко в тая идиотска петролна криза, сега нямаше да сме в такова идиотско положение.
Мейзън промърмори нещо неясно и разтри брадичката си.
— Ако не бе дошла тя! Или да можехме да направим нещо, все едно че я няма!… — Шелби продължи бясната си разходка из стаята, като непрекъснато прокарваше пръсти през косата си, смъкваше фуркетите един по един и ги пускаше в пухкавите купчини платове, нахвърляни по пода. — Да може да се махне, да изчезне някъде!… Това пълномощно трябваше да бъде дадено на мене. В края на краищата моето бъдеще зависи от тази продажба, а не нейното! Джифорд трябваше на мене да го даде, а, виждате ли, получава го Серена! Серена, която е достатъчно глупава, за да не може изобщо да прецени кое е най-доброто за всички ни…
— Не бива да се ядосваме напразно — каза Мейзън тихо, стана и хвана ръката й. Той притегли Шелби да прескочи един розов костюм, на който още висеше етикетът с цената, и я прегърна. — Ела да си легнем. Утрото е по-мъдро от вечерта! — Той я целуна по слепоочието. — Всичко ще се оправи, прасковчето ми! Ще видиш.
— Добре — съгласи се Шелби, внезапно успокоена. Тя се облегна на съпруга си и каза. — Добре, ще видя.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
— Търсят ви по телефона, мис Серена — обяви тържествено Одил от вратата на трапезарията.
Шелби престана да се взира безрадостно в кремсупата от раци и вдигна глава:
— Наистина, Одил. Много добре знаете, че по време на ядене не можете…
— Добре, добре! — прекъсна я Серена и бутна бързо стола си съвсем не като истинска дама. — И без това свърших.
Тя пусна салфетката в яденето, което почти не бе докоснала, и се обърна към икономката, към която Шелби продължаваше да мята гневни искри. — Ще се обадя от коридора, Одил. Благодаря!
Щом излезе от трапезарията, Серена се почувства, като че досега са я държали в барокамера. Не й се бе случвало да изпитва такова облекчение от това, че е напуснала една вечеря.
През деня бе водила безкрайно разговори със застрахователния агент и специалистите по пожари, обиколи с тях — за кой ли път вече — руините, останали след пожара. След това прекара няколко часа в кабинета на Джифорд, за да разговаря по телефона със съседни плантации и ферми и да моли да й дадат под наем техни машини. След това трябваше да се ходи в банката и това беше вече капак на неприятностите за деня. На всичко отгоре трябваше да устоява на непредсказуемите промени в настроенията на Шелби и на дипломатичните опити на Мейзън да я придума „все пак да продадат“.