Вече бе премислила възможността да е някаква клопка, ала бързо отхвърли тази мисъл. Бурке нямаше да е толкова глупав да предприеме каквото и да е толкова скоро след пожара.
И все пак няма да навреди, ако е нащрек.
Серена изпъшка. Продължаваше да се оглежда за змии. Имаше едни такива дълги и черни змии из захарната тръстика, които дебнеха мишки. Не бяха отровни, но хич не й се искаше да настъпи сега някоя. Ала имаше и много други видове — водният мокасин излизаше от реката да ловува нощем, а медната глава владееше горските площи. Само при мисълта за тези влечуги Серена почувства че настръхва, в гърлото й заседна буца.
„Те ще се разбягат от стъпките ми!“ — опита се да се успокои тя, решила да не се поддава на паниката, която я задушаваше.
Къде се бави този проклет тип?!
Шумът от заглушен извънбордов мотор привлече вниманието й. Серена се опита да погледне на север през гъстата завеса на върбите, но не можа да види нищо. Постепенно се бе здрачило, човек можеше да различи само откъслечни цветове и форми.
Кой знае защо си бе въобразила, че човекът ще дойде по същия път, по който бе дошла и тя — пеша през тръстиката. Беше си внушила, че той сигурно е работник в Шансон дю Тер, който определя това място, за да е хем близо до къщата, хем никой да не ги види. И през ум не й бе минало за блатото и за лодка. Сега се прокле, че е била толкова непредпазлива. Кожата й настръхна като на кокошка.
— Ей, Пу, гледай, гледай! — каза Джин Уилис. Усмивка разтегли твърдите му тесни устни, докато разгръщаше тревите и върбовите вейки, за да излезе на поляната.
Пу Пере го следваше по петите като пале. Той опипа светкавично с тъжните си очи всичко наоколо и навири мустак, като че ли иска да души въздуха.
— Това е май мадамата на Лъки Дусе. Приятно ми е да се срещнем, мис Шеридан!
Серена изгледа подозрително двамата мъже и стисна по-здраво тубата със сълзотворния газ в чантата си. Това бяха същите двама, които видя в „Мътънс“. Никога нямаше да забрани онази сцена: Лъки с нож в ръка, едрият червенокос мъжага, който се канеше да скочи върху него, и хилавия дребосък със счупена бутилка в ръка и опасния блясък в очите. Точно на такива човек може да плати, за да подпалят нещо или да свършат някоя друга мръсна работа. Съвсем обаче не приличаха на хора, които могат да предадат някакви сведения, дори и срещу заплащане.
— Колко… колко искате за информацията? — запита направо Серена. Опитваше се да говори хладнокръвно и делово, макар че всичко в нея трепереше.
— Слушаш ли, Пу? — Уилис се приближи все още ухилен. Вървеше тромаво като мечка и изглеждаше силен като мечка.
Погледът на Серена се закова върху ръцете му. Огромни, мръсни, подпухнали лапи с пръсти като саламчета.
— Виждаш ли, Пу — продължи той. — Мадам се натиска да ни даде пари. Хич не помня кога за последен път мадама ми е плащала. При тебе как е?
Пу бе явно озадачен от тази теоретична постановка. Той не продума, ала Серена почувства върху тялото си тежкия му свиреп поглед на разгонен нерез. Той бавно се приближи отдясно, скрил ръце зад гърба си.
— Не искате ли? — запита Серена, за да печели време. Тя се насили да не отстъпи назад и стисна в изпотената си ръка отбранителния спрей. — Пари. Не искате ли пари?
Уилис се ухили — изглеждаше отвратително, навярно и като дете усмивката на този човек е била отблъскваща!… Едната му вежда, дебела и рижа, се вдигна на челото му, докато другата провисна чак до ъгъла на свитата му уста.
— Не, мис Серена. На нас вече ни е платено. Пък и тая работа тука — и той се засмя мазно, — аз и без пари съм готов да я свърша.
Те се приближаваха бавно, застрашително. Серена отстъпи крачка назад. Ужасът я стисна за гърлото.
— Ще ви платя… двойно.
Тя нямаше понятие за какво са им платили, но беше сигурна, че си заслужава да предложи двойно и тройно повече само и само да ги отклони да не го сторят.
Пу хвърли на Уилис кратък поглед, изчаквайки какво ще каже. Уилис се престори, че разсъждава по нейното предложение, сумтеше и въртеше очи. След това поклати глава и отново се засмя:
— Не-е, не ми се вярва да стане — каза той и потърка с широката си длан челюстта си. — Да ви кажа, работата е толкова готина, че с пара не мож я плати. Нали, Пу?
Пу Пере се сепна, като чу името си, едва отлепи поглед от Серена и погледна другаря си.
— Дявол го взел, Уилис! Хайде де! — изцвили той нервно — Не ща да вися тука, докато цъфне онзи копелдак! Ще ни изтрепе.