— Ако имате предвид Лъки, той може да пристигне всеки момент — потвърди Серена. Не беше кой знае каква заплаха, но бе длъжна да опита всичко.
Уилис сам о се засмя и дойде по-близо до нея.
— Давай, давай, гълъбче! Чудесно блъфираш, само дето знам къде е сега Дусе. Седи си у „Мътънс“ с бутилка уиски и с една блондинка, дето може да ожули и месинга от бравата на вратата. Не очакваме посещението му в скоро време. Няма, късмет, горкия! Ще изпусне лудо шоу.
Серена усети остър бодеж в ребрата, като си представи Лъки с друга жена. Разсея се само за миг и точно тогава Джин Уилис я хвана. Пръстите му щракнаха като белезници около китката й.
Серена реагира светкавично — извади сълзотворния газ от чантата си, насочи го в лицето на Уилис и натисна. Той отби атаката й с кратък силен удар, който парализира ръката й до лакътя и изхвърли и спрея, и чантата далеч в храстите. Но все пак закъсня с удара за частица от секундата. Спреят попадна в лявото му око, той пусна Серена, зави като ранен звяр и се олюля назад.
Серена се обърна и побягна. Усети сърцето си в гърлото си. Кръвта бучеше в ушите й. Чувстваше тялото си като чуждо — като на някой друг човек, който не иска да разбере каква опасност я заплашва. Краката й отказваха да тичат достатъчно бързо. Нямаше въздух в дробовете си, за да изкрещи. Препъвайки се, тя бягаше по полския път. Обувките й не ставаха за тичане.
Тя чу как Уилис изпсува и изрева на другия:
— Дръж я! Тичай, дявол те взел!
А след това долови и тежкия тропот на стъпки след себе си.
Да му избяга бе немислимо. Пътят се очертаваше ясно пред нея, като че ли ставаше все по-дълъг и по-дълъг. Никаква постройка не се виждаше. Имаше само две възможности: или да скочи в черната вода, или да се мушне в захарната тръстика. Сети се за черните змии и изтръпна. Но нямаше избор. Стъпките на Пере кънтяха все по-наблизо — тя се стрелна наляво и се шмугна в тръстиката.
Пере я достигна, блъсна я с рамо в гърба, тя политна напред и падна. От тежкия удар цялото й тяло се разтърси. Преследвачът връхлетя отгоре й с такава сила, че й притъмня и тя остана без въздух. Преди Серена изобщо да може да помисли да се брани, мъжът бе забил вече коленете си в плещите й и я бе притиснал към топлата влажна пръст. Той завърза устата й с някаква воняща превръзка за коса и я стегна здраво отзад на тила, без де обръща внимание на кичурите коса, които се оплетоха във възела — болеше я ужасно, дори и като се опитваше да държи главата си неподвижно. В очите й избликнаха сълзи от страх и болка, когато Пере изви ръцете й назад и ги завърза. Буцата в гърлото й я давеше, задушаваше се.
Не бива да плаче! Киселата воняща превръзка върху устата й не й позволяваше не само да говори, но и да диша.
Пере се изправи и я издърпа да стане — хвана я за превръзката като юзда. Завря пръсти зад плата и дръпна рязко, така че откъсна заплелите се във възела снопчета коси. Изправи я да стъпи и я отведе обратно при Уилис.
Великанът се бе поокопитил, но още се превиваше от болки, пристигнал с ръка окото си. Здравото му око я изгледа злобно и изведнъж Серена осъзна, защо на курсовете по самоотбрана във всички случаи препоръчват да се търси контакт и опит за разбирателство, а не агресивност. Каквото и да бе възнамерявал да прави с нея Уилис в началото, сега то бе нищо в сравнение с онова, което сега й готвеше.
Серена се опита да позабави крачките си преди да се е приближила много до него, но Пере я тласна напред и тя политна. Уилис я удари по лицето с гърба на ръката си, тя рухна на колене, разплакана. Почувства в устата си солената кръв.
— Мръсница! — изръмжа той, продължавайки да притиска окото си. — Ще ми платиш за това! Ще ми плащаш дотогава, докато започнеш да се каеш, че си се родила жена!
Серена успя да се превърти и да стане, преди да я ритне. Обувката му я улуци по рамото, а не по слепоочието. Прониза я светкавична болка. Болката експлодира повторно, когато падна тежко на земята, без да може да си помогне с ръце.
— Дай я в лодката! — нареди Уилис и се запъти нататък, разтърквайки окото си.
Пере я хвана отново за импровизираната юзда и я изправи като предмет. Натовариха я в лодка с огромен извънбордов мотор на кърмата. Лодката беше като че специално правена за бракониери, а и беше достатъчно бърза, за да може да се изплъзне на пазачите на резервата или на загадъчния Робин Худ на мочурищата. Беше пълна с капани, рогозки за покриване на вълчи ями, празни бутилки от уиски и смачкани бирени кутии. Над ватерлинията Серена видя няколко дупки — навярно от куршуми. Вонеше на тиня и риба. Пере я накара да седне на нагънатото на пода черно платно, с гръб към стената на лодката — острият ръб се врязваше в гръбнака й. Пу запали мотора и потегли, докато Уилис се опитваше да проплакне с бира сълзотворния газ от окото си.