Той свали ръка от брадичката й, хвана горното копче на бялата й копринена блуза и го откопча с ловко движение на палеца и показалеца. Пареща киселина се надигна в гърлото на Серена, но тя преглътна с каменно лице. Седефените копчета се разкопчаваха едно след друго. Тя захапа мръсната кърпа в устата си, вперила поглед далеч напред. Уилис разгъна блузата й, впил мазни очи в гърдите й.
— Страхотна си! — прошепна той и дойде по-близо до нея. Прокара пръст по дантелата на сутиена й, след това подпъхна пръст в чашката и повтори движението по голата й кожа. — Ще пукна от нетърпение да видя и останалото.
Не бе по силите на Серена да потисне студените тръпки — кожата й настръхна. Мисълта, че този мъж ще я опипва по най-интимните места с гадните си ръце, я изпълни с отвращение и безкраен ужас.
Реакцията й не остана скрита за Уилис. Смехът му прозвуча по-скоро заканително, отколкото весело. Той сграбчи едната й гърда и я стисна до болка.
— Най-добре ще е да не се ежиш, лейди Серена, щото старият Пу и аз добре ще попалуваме, преди да свършим с тебе.
Серена едва не повърна от представите, които тези думи извикаха в съзнанието й. Занимавала се бе неведнъж с пациентки, станали жертва на изнасилване. Бяха й описвали такива гаври, та човек можеше само да се пита има ли Господ! Внезапно в съзнанието й нахлуха спомени за всички ужасии, които бе слушала. Тя се осмели да хвърли поглед през ръба на лодката към мастиленочерните води. По-добре да се удави.
В този миг Пере рязко насочи лодката към някаква падина и изгаси мотора. Виждаше се стръмна пътека. Явно, бяха стигнали до целта. Уилис скочи от лодката, взе хладилната чанта с бирата и се заизкачва към колибата. Остави Серена на своя лакей. Пу бе вперил лепкави очи в разкопчаната й блуза, протегна ръка да я пипне, но гласът на Уилис го сопна:
— Давай, давай да влизаме! Подлудиха ме тия проклети комари!
Колибата изглеждаше необитаема. Беше барака от накатранен картон, вдигната на колове — къща, в каквато Серена си беше представяла, че живее Лъки Дусе, преди да види дома му. За двор пред колибата не можеше да се говори — само кал и плевели, осеяни с боклуци: кутии от бира, бутилки, автомобилни гуми, изхвърлен стар хладилник без врата. Отзад в храсталаците се виждаше допотопна ръждясала кола.
Кола! Значи трябва да има и шосе… Но за какво ще й е това шосе, след като самата тя е без кола. Ще я настигнат точно както стана преди малко… Единствената й надежда е да се скрие някъде в гората.
И ако това е надежда! Посред нощ, с вързани ръце и уста, да пропълзи в блатото, което все още и навява ужас! Прастарите страхове се надигнаха отново в нея, ала новите бяха много по-страшни. На времето в блатото все пак бе оцеляла. Но не би могла да преживее онова, който й готвеха Уилис и Пере.
Уилис беше вече вътре. Пере я поведе през двора — така дърпаше превръзката на тила й, че скубеше жестоко косите й. Беше дребен, на височина почти колкото нея, слаб и хилав. Гърдите му бяха хлътнали, панталоните му висяха — нямаше на какво да се задържат. Положително не е толкова силен като Уилис, но е пъргав. Ако успее да се измъкне от ръцете му, ще трябва да тича много по-бързо от първия път…
Серена тръгна с по-бързи крачки към колибата, така че той вече не я блъскаше, а трябваше да подтичва след нея.
— Нещо много се разбърза, скъпа? — ухили се той и разкри гнусна дупка с гнили, изпотрошени зъби. — И на мене ми се бърза.
Серена рязко спря, изви горната част на тялото си наляво, протегна десния си крак и го спъна. Както се хилеше животински, самозабравил се от надмощието си, Пере се просна в калта между руло ръждясала мрежа за кокошарник и една автомобилна гума.
Серена дори не се обърна да види преследва ли я — всяка секунда беше ценна. Хукна към гората, препъваше се в коренищата. Зави наляво, хукна обратно, пак зави и продължи да тича. Клоните я шибаха през лицето, деряха дрехите й. Черните стволове на дърветата едва се очертаваха в мрака. Блъсна се с рамо в едно дърво и спря за миг, обезумяла от болка. Едва пропълзя до една песимония, не можеше да дойде на себе си. Изведнъж се обадиха всичките болежки по тялото й, разбудени от този последен удар. Китките, завързани на гърба й, бяха изтръпнали, левият лакът, който Уилис бе пернал, за да избие от ръцете й спрея, я болеше непоносимо — дали не е счупен? Болката в рамото от ритника на Уилис пулсираше и неспирно напомняше за себе си. Всяко мускулче я болеше от неестественото положение на ръцете й. Цялото й тяло виеше от болка. Но поне беше жива. Все още.