Лъки продължаваше да гледа банкнотата. Разтърка между пръстите си шумолящата още хартия, потънал в мисли. Може да е последната вноска за палежа. Но тогава Уилис и Пере щяха да са си все още тук, щяха да се наливат с разводнено уиски и да играят на комар в задната стаичка, нощта все още не бе превалила. Не. За нещо друго им е платено. За нещо, което сигурно тепърва ще вършат.
— Ти не знаеш ли какво готвеха?
Скитър поклати глава, смръщил чело.
— Мръсотия някаква, бъди сигурен. Уилис спомена нещо, че щял да се среща с някаква дама. Не го и слушах. Каква ли дама ще тръгне да се среща с някой като него.
„Шелби“ — отговори в себе си Лъки. Серена имаше право, сестра й надали сама би палнала огъня. Шелби не би се хвалила за такава мръсна, физическа работа. Но не би се поколебала да наеме някого. А ето че и сега им беше намерила нова работа.
— Към реката заминаха — Скитър наведе глава и се закиска. — Ама и ти им проби екстра дупки в лодката, да се проветряват. Уилис и задника да си съдере, няма да успее да ги изкърпи всичките.
Блондинката, която бе мълчала благосклонно през последните минути, като че се разбуди при споменаването на Уилис. Тя се приведе през масата към Скитър, като добре се постара Лъки да има богата възможност да надзърне в деколтето й:
— Вие познавате Мийн Джин? Този кучи син!
Тя отметна глава назад и издаде нещо като смях, което прозвуча по-скоро като цвиленето на муле. Лъки се извърна бавно към нея, с някакъв убийствен блясък в очите. Не един и двама мъже бяха замръзвали от този негов поглед. Но русата само му намигна и се засмя.
— Ти добре ли познаваш Уилис, скъпа? — запита Лъки с кадифен глас.
— Човече божи! Ама аз го познавам дяволски добре! — Тя отново изцвили сърцато и плесна с ръка Лъки по рамото. — Нали той ми подсказа за тебе, шефе! Мислел, че може да имаш нужда от жена, щото твоята ти избягала. — Тя го погледна с лъчезарна усмивка и го щипна по бедрото. — Напомни ми после да му благодаря!
Лъки просто замря. Прошепна на френски някаква кратка молитва, стисна ръба на масата и се изправи бавно, като в транс.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Моторницата фучеше през блатото с убийствена скорост, която би била немислима дори при дневна светлина. Водният път бе пълен с препятствия — разхвърляни дървесни стволове, повлекла и коренища, останали под водата след големите дъждове. Лъки прибави газ, сръчно изви кормилото надясно и веднага след това наляво, в последната секунда се размина на сантиметри с един дънер. Беше вперил очи напред, опитвайки се да съсредоточи цялата си енергия в кормуването. Познаваше това блато по-добре от всеки друг. Само да се съсредоточи, да си представи точно пътя, да внимава… Да реагира с ума си част от секундата предварително, да бъде…
Изскочи от „Мътънс“ като че го гонеше дяволът. Поспря само за миг до пирогата да си вземе чантата и се впусна към лодката, която сега караше. Бе сложил очилата си за нощно виждане, само те му даваха възможност да различи изобщо нещо в тоя мрак, макар и съвсем недостатъчно, особено при тази скорост. Беретата висеше под мишницата му. Много би искал пушката му да е тук, но не я държеше в пирогата, а време да я вземе от вкъщи нямаше.
Доколкото можеше да прецени ситуацията, беше въпрос на минути. Онова, което научи в Шансон дю Тер, потвърди и най-лошите му опасения. Одил бе видяла Серена да излиза от къщи и да отива към дома на Арно. Дъщеричката на Арно каза, че отишла към реката. Там, където свършваше полският път по протежение на реката, Лъки намери чантичката й, а не много далеч от нея и един флакон със сълзотворен газ.
Уелис и Пере са я отвлекли. Лъки имаше горе-долу представа къде могат да я заведат. Уилис има хижа, там си държи петлите за състезания. Беше на скрито място, двамата сигурно ще се чувстват в безопасност, ако завлекат Серена там. Не биха предположили, че Лъки знае скривалището. Нито пък ще очакват той да зареже блондинката. Лъки можеш да разчита на изненадата. Само да не пристигне твърде късно!
Като си представяше как Уилис и Пере опипват Серена с гадните си лапи, червено було падаше пред очите му. Струваше му се, че ще превърти. Гневът го давеше, заплашваше да го помете като порой. Лъки полагаше неимоверни усилия да запази самообладание, да стиска зъби. Какво ще помогне на Серена, ако изпадне в сляпа ярост и не може да мисли?…
Сега, сега той има нужда от всичките си умения и инстинкти, от всичко, което е научил, което може. Преди всичко спокойствие — каменно, убийствено спокойствие! Той е в акция. Ще прекоси с лодката блатото. Ще намери Уилис и Пере. Ще ги убие. Те са отвлекли жена му…