Жена му.
Той обича Серена Шеридан. До този момент можеше да отрича, но откакто знае, че тя се намира в опасност, всичко отиде по местата си. Онова, което изпитва към нея, е много повече от физическо желание. То си беше повече още от самото начало…
Тази истина не му донесе нито утеха, нито радост. Напротив, почувства се още по-безпомощен и отчаян. Какво може да й предложи? От него е останала само черупката, живурка едва-едва, ден за ден. Как би могъл да поеме отговорността за една любов, за една жена?! Не може. И не иска. Дори и да я обича, това не променя нещата.
Лъки прокле мислено чувствата си. Изви гневно кормилото — моторницата почти прескочи кипарисовия дънер. Сега не бива да мисли за нищо. Ако не внимава… и той, и Серена ще умрат.
Реката правеше плавен завой на изток. Лъки намали газта, воят на моторницата изведнъж секна. Оттук нататък трябва да върви пеша. Приближи лодката колкото и възможно повече до брега, изгаси мотора и пъхна ключа в джоба на панталона си. Върза лодката за един надвиснал върбов клон и скочи на сушата.
Безшумно, като дебнеш сребрист лъв той се плъзгаше всред храсталака. В съзнанието му се мяркаха картини от други такива акции. За един съвсем кратък миг му се стори, че долавя миризмата на джунглата, че чува стрелбата на горилите някъде в далечината. Усети, че се унася и се сепна. Ако е имало някога момент, в който да се е нуждаел от бистра глава, то това бе именно сега. Извади беретата от калъфа и претегли машинално с ръка познатата тежест. След това се втурна през гъстака.
Беше топла, тиха нощ. Във въздуха миришеше на тиня и дива мента. Песента на жабите и насекомите се сливаше в призивно звънтене, кънтящо над цялата Делта. Лъки напрегнато се вслушваше за други звуци — възможно бе Уилис да е оставил някъде Пере на пост. Но чуваше само обичайните нощни шумове на живите твари в блатото. Нито човешки говор, нито викове.
При мисълта за това стомахът му се обърна. Господи! Не можеше да понесе мисълта, че Серена е в ръцете на мъже като Пу и Уилис — жестоки, калпави, диви скотове. Ще успеят да я изплашат, това те го могат. А като знаят, че тя е негова, ще изпитат още по-голяма наслада да й причинят болка. Ще я накарат тя да плаща за това, че той пресече бракониерството им.
В продължение на една ужасна секунда той видя мислено Серена, завързана, с изкривено от болка лице, обляна в сълзи. Чу отчаяния й писък… Притъмня му, притисна с ръце слепите си очи, за да прогони този кошмар, който вледени кръвта му.
Шелби ще му плати за това. Тази мисъл витаеше като дим в най-тъмните ъгълчета на душата му. Шелби! Да посегне на собствената си сестра! Серена се бе изпречила на пътя й, също както и неговото дете тогава бе пречка на нейния път към целта… В него лумна не гняв, а омраза. Лъки стисна зъби, за да потуши тези пламъци в душата си. Сега не бе моментът за емоции и гневни изблици. Сега той ще влезе в окото на циклопа, спокоен, съсредоточен.
Той поспря, облегна се за миг на един дънер, изчаквайки тялото му да се успокои. Започна да диша бавно, дълбоко, да изчисти дробовете си, докато в душата му нахлу студена, бяла светлина.
Серена се препъна в прага на колибата и падна на мръсния под, тъй като Уилис не направи опит да я задържи. Само една стара метална стояща лампа с жълт абажур разпръскваше слаба светлина в единия ъгъл. Помещението бе потънало в мръсотия, миришеше на мишки и на урина. На пода, покрит с протрит линолеум, бе сложена ниска зелена кушетка, изтърбушена така, че от всички страни стърчаха пружини и пълнеж. Пред кушетката имаше ниска масичка с дървен плот, лакиран с шеллак. В другия край на стаята се виждаше легло с ръждясали железни табли. Чаршафи нямаше — само един изтънял матрак, целия на лекета.
Никога не би могла да си представи, че ще седне на такова гадно място, камо ли да умре в него…
Серена се изправи на колене. Машинално се огледа за някакъв план за бягство. Имаше задна врата, но беше твърде далеч от нея, още повече, че Уилис сега застана точно така, че прегради този път. Той се наведе, издърпа я за болното рамо и я бутна към леглото.
— Разполагай се удобно, пиленце! — каза той със смях.
— Не мога със завързани ръце — отвърна Серена. Тя потисна болките и приседна на ръба на леглото. — Бихте могли да ме развържете. Не мога да ви избягам.
— Браво! — Уилис се наведе през ниската масичка, а след това се обърна към нея. В едната си ръка държеше бутилка с уиски, а в другата револвер. — Не можеш да ни избягаш, така е. Но докато ръцете ти са вързани, не можеш да държиш оръжие, нито да ни издраскаш очите, като речем да се позабавляваме. Иска ти се, мис Шеридан, ама няма да се хвана аз на тия! Така както си, ми харесваш най-много.