Нещастието дойде толкова бързо, че някои го бяха помислили за част от тържествата. Но хората постепенно разбраха какво е станало и от всички страни тичаха жени, мъже и деца с напълнени от реката кофи с вода. Уйчито разполагаше само с една доброволна пожарна команда, затова гражданите не очакваха помощ и бързо направиха верига от широката река до палатката, за да угасят пламъците, преди пожарът да обземе и други палатки. В този град всеки знаеше какво значи пожар в прерията и се страхуваше от него. Това беше една от най-големите опасности в равнината. Рейчъл и Слейд гасяха наред с другите и не след дълго пред тях останаха само купчина овъглен плат и няколко опушени от дима трупа.
На местопроизшествието се появиха журналисти и пазители на реда. Повечето бяха свидетели на не една такава катастрофа и бяха въоръжени срещу ужаса, обзел останалите. Вестникари и пазители на закона задаваха въпроси на събралите се зяпачи. Какво бе станало причина за ужасната трагедия? Дали някой злодей не е подпалил палатката? Жадните за сензации репортери се тълпяха оживено край хората, опитваха се като ловджийски хрътки да надушат следа. Някакъв нахален репортер забеляза обгарялата рокля на Рейчъл и въпреки че тя се разплака, се опита даже да я снима. Слейд така се разяри, че в края на краищата награби човека за яката и го натири с ритник в задника, а за по-сигурно му строши и фотоапарата. Пазителите на закона бяха малко по-внимателни, но и те упорито искаха да получат отговори на въпросите си. Кой е бил в палатката, когато е пламнала и още по-лошо кой не е излязъл жив от нея — това искаха на научат чиновниците. Постепенно успяха да възстановят всичко, което се беше случило и да идентифицират труповете. Проповедникът Профит и цялото му семейство бяха сред жертвите, а също и Джонатан Бийчъм.
Тази последна новина сложи край на зловещото тържество. Мълчаливи, целите в сажди, Рейчъл и Слейд се запътиха към своите две коли и тази на семейство Кейфе. Питаха се как по-внимателно да съобщят на малките Бийчъм, че баща им е мъртъв.
На другия ден всички вестници излязоха със специални издания с огромни черни заглавия, свеждащи ужасната нещастие към няколко банални фрази от рода на:
АДСКИ ПЛАМЪЦИ ПОГЛЪЩАТ ПАЛАТКАТА НА ПРОПОВЕДНИК,
или
ГРЕШНИЦИ ИЗГАРЯТ ЖИВИ В ДЯВОЛСКИ АД.
Още рано сутринта всички вестници в Уйчито бяха разпродадени за по пет цента броя. Чиновниците предадоха овъглените трупове на семействата на умрелите и градът отново се потопи в ежедневните си грижи. Престъпникът, изстрелял ракетата, запалила палатката и отнела живота на толкова хора, изобщо не бе намерен.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Заради лятната жега тялото на Джонатан бе погребано още на другия ден. Положиха го до Индия, чийто гроб беше недалеч от този на родителите на Рейчъл. Сега тя наблюдаваше със сухи очи как Слейд, Фремънт, Поук, Сийкс и Гюс заравят ямата, в която Джонатан щеше да намери вечен покой. Мислеше си с тъга, че на това парче земя между нейното имение и това на семейство Бийчъм, ще погребат един ден и Фремънт, и Поук, ако го пожелае, и Сийкс, а след това и нея. Но в този горещ летен ден усещаше върху кожата си лъчите на палещото слънце и повяващия лек ветрец, чуваше жуженето на пчелите над цветята в прерията и просто не желаеше да мисли за смъртта. Но си каза все пак, че мястото е спокойно, подходящо за гробище. Тук сред безбрежната равнина се издигаше хълмче, а на него самотно дърво, което беше посадила след смъртта на родителите си. Тук неспирно препускаше неуморният вятър. Нямаше нищо повече, защото Слейд вдигна новата къща малко по-далеч и събори старата къща и вехтата плевня на Индия, откъдето гробовете се виждаха.
Клетият Джонатан — помисли си Рейчъл, когато погребението най-сетне свърши. Животът му мина така хаотично, така безсмислено. Беше само на тридесет и шест. Хартланд е трудна земя и животът тук не е никак лек. Само най-силните оживяват.
Хвърли бърз поглед към децата. Както и очакваше, те плачеха. Въпреки всичко Джонатан беше техен баща, а неговата смърт бе събудила спомена и за майка им, която толкова обичаха. Рейчъл бавно ги поведе към къщи, докато Слейд благодареше на свещеника, стискаше му ръка и му плащаше. Рейчъл си спомни, че при погребението на Индия трябваше тя да го направи, защото Джонатан беше мъртво пиян.
Полека-лека беше прехвърлила част от тежкия си товар върху широките силни плещи на Слейд Меверик. Но едва след случилото се вчера и днес, си даде сметка колко много разчита на него. Миналата нощ Слейд беше идентифицирал трупа на Джонатан, тази заран му беше купил ковчег и беше организирал погребението. Слейд беше пратил Адам да съобщи на съседите, за да не се почувстват децата обидени или засрамени, ако никой не дойде на погребението на баща им. И пак Слейд се погрижи децата да са прилично облечени и да са навреме край гроба. Той беше посрещнал гостите и беше приел съболезнованията им от името на семейството.