Рейчъл трябваше само да сготви яденето за помена. Въпреки че в къщата имаше осем деца, тя блестеше от чистота. И Рейчъл пак си спомни как беше чистила за погребението на Индия тъмната влажна дупка, в която бе живяла приятелката й, та да придобие що-годе приличен вид. Ако Индия беше писала по-рано на Слейд за ужасния си брак и непоносимия си живот, кой знае, може би нямаше да е мъртва.
Не, сега няма да мисля за това — каза си строго Рейчъл. Нито сега, нито когато и да било. Тя е мъртва и аз не мога да я съживя, а животът й беше такъв, какъвто беше. Както и да живеем, всички умираме. Татко и майка починаха, вече го няма и Джонатан. Дядо, Поук и Сийкс също не са безсмъртни. Ще останем само децата и Слейд, и аз, ако го желая. А аз го желая, аз го обичам. Обичам го с цялото си сърце, а той, дори да не ме обича, все пак поне мъничко ме харесва. В това поне съм сигурна. Един мъж не би правил толкова много за мен, ако не държи на мен поне малко. Това не ми ли стига?
Да, стига ми — разбра изведнъж Рейчъл. Досега не ми беше достатъчно, но сега вече ми стига. Колкото и млад да е човек, смъртта може всеки миг да го грабне, както беше грабнала нейните родителите, Индия, Джонатан, както щеше да прибере за малко и нея, ако Слейд не беше изгасил пламъците и не й беше спасил живота. Чудесната небесносиня рокля толкова пострада, че не можеше вече да я сложи, но тя скъта останалите парчета коприна и сатен, за да й напомнят вечерта, когато бе танцувала със Слейд в „Оксидентъл хотел“, малко преди да се разиграе трагедията. Беше най-прекрасната вечер в живота й. Не, тя не искаше да умира, преди да е направила най-доброто от онова, което животът тепърва щеше да предложи на двама им. Ако успее да нарече един ден своя поне част от Слейд Меверик, това ще е за нея повече, отколкото да владее изцяло друг мъж. Рейчъл вече не се съмняваше в това. За щастие още не беше късно.
При първа възможност ще каже на Слейд, че го обича и е готова да се омъжи за него, ако той още го желае.
Малко след смъртта на Джонатан, малкият Тоби се разболя.
Рейчъл разбра, че нещо не е на ред, когато една заран Слейд не й доведе децата. После Гидиън, Кейлеб и Филип пристигнаха с колата, за да кажат, че Тобиас е болен и я молят да иде у тях. Тя веднага напълни кошницата с треви и полски цветя, седна в колата и потегли с трите деца право към дома на Слейд. По пътя се молеше от цялата си душа бебето, което толкова обичаше, да не е сериозно болно.
Камък й падна от сърцето, когато разбра, че Тобиас, изглежда, е понастинал. Нямаше температура, но кихаше и кашляше. Прегледа го внимателно и му даде сладник за възпалението в носа и гърлото и срещу евентуални болки в ушите. После му сипа и лъжица сироп с няколко капки коняк, за да спи по-добре. Отиде и за корени от лилавата ружа, която тъкмо цъфтеше и заръча на Слейд да ги гори в камината под тенджера вряща вода, за да вдишва Тоби лековитата пара.
Слейд изпълни точно указанията и състоянието на бебето сякаш се подобри. Но на другата заран Тоби пак беше зле и Слейд пак прати, разтревожен, да повикат Рейчъл. Този път, като прегледа детето, лицето й помрачил, защото Тоби имаше температура, а свистенето в гърдичките му никак не й хареса. Боеше се, че не е обикновена настинка, а възпаление на белите дробове. Остана целия ден в дома на Слейд, даваше на Тоби ту сладник, ту сироп с коняк, после му направи и силна отвара от мента. Продължи да гори в камината корени от ружа, сложи на гърдичките на бебето загряващ компрес.
Когато късно след обяд то задиша по-леко и челцето му престана да гори, Рейчъл се прибра да сготви вечерята за дядо си и за Поук. После влезе във вигвама на Сийкс, описа му симптомите на бебето и го помоли за съвет.
— Не се тревожи. Направила си каквото трябва, Полско Цвете — успокои я индианецът. — Ако тази нощ по-лошо, дай овча опашка. Изгори стъбла, димът им е лековит, от листата свари чай. Ако пак не олекне, млечка ще дадеш, тя по-силно лекарство, от нея пият и пеперудите. Утре заран и аз дойда да видя какво е на малкото. Няма обида за тебе, Полско Цвете, ти си добра ученичка, добра лечителка. Но аз видял много лета и много зими, а стари очи често виждат по-ясно и по-умни от млади. Любовта ти към малкото може заслепи. Утре ще дойда, двама да го видим.
Преди да се върне тази вечер в дома на Слейд, Рейчъл провери дали има в кошницата си достатъчно овча опашка, с която се лекуваха много болести. Като пристигна, видя, че Тобиас е качил температурата и с настъпването на нощта диша все по-тежко. Направи каквото я посъветва индианецът, смени корените в камината със стъбла овча опашка. После свари от листата й силен чай, а като поизстина, почна да излива лъжица след лъжица във възпаленото гърло на Тобиас. Даде му и малко сварен сладник, сироп с коняк, смени му компреса. До късно през нощта седя до люлката на детето и продължи да хвърля в огъня стъбла от овча опашка, свари пресен чай. Въпреки че всички прозорци бяха отворени, от огъня в камината вътре стана ужасно горещо. По лицето на Рейчъл се стичаха вадички пот, Тоби също се потеше, но въпреки това температурата му не спадна. Най-сетне Слейд заповяда на Рейчъл да иде да си легне, той щеше да будува вместо нея и да я викне, ако потрябва.