От доста време му беше съвсем ясно, че не може да скита до безкрайност, че майстор на пистолетите има малко шансове да доживее до преклонна възраст. А тъй като нямаше желание да нахрани червеите по-рано, отколкото е необходимо, напоследък честичко се замисляше за бъдещето си, но не беше стигнал до по-определено решение.
Писмото на Индия беше повлияло в много отношения върху начина му на живот, беше го принудило да пусне преждевременно корени. Въпреки че нямаше намерение да става „труженик на земята“, трябваше да си признае, че не намира новия си живот за неприятен. От доста време се замисляше дали да не купи някъде малък чифлик. Беше израснал в плантация, разбираше доста от земеделие, беше прочел много книги по животновъдство, но и романи за крадците-барони на Запада, водили будещи възхищение войни за пасбищата си. Освен това Канзас допадаше на Слейд. След толкова дни, прекарани в Тексас, той обичаше откритите просветва, харесваше му да гледа на мили надалеч. В такава страна мъжът не се чувства затворен, обграден с плет, а свободен да стигне докъдето го отнесат краката. За човек като Слейд това беше важно и Канзас с неговите безкрайни вълнообразни равнини наистина му подхождаше. След неочакваната й откровеност снощи, сега се питаше дали и Рейчъл Уайлдър не е за него най-подходящата жена. В нея имаше нещо толкова… смело, да, точно така, и въпреки че понякога ужасно го ядосваше, желанието му да я има ставаше все по-силно, както и желанието му да я закриля, да я пази.
Той погледна крадешком към нея, седнала спокойна и мълчалива, до него. Вятърът развяваше златистите й къдрици, хвърляше ги в лицето й, зелените очи блестяха, озарени от някакво безименно чувство, сладките й устни едва забележимо се усмихваха.
Хартланд Ранч — името съвсем не беше лошо.
Сега от прерията бе изплувал Уйчито и Рейчъл отново бе поразена от бързината, с която този град се разрастваше след основаването си. Сега се разстилаше по бреговете на Голям и на Малък Арканзас, все повече и повече на Изток, с изключение на Дилейно, който се беше устремил на Запад. Вътре в града, спрян от сградите, вятърът не беше чак толкова силен и Рейчъл се зарадва, че не трябва да се държи за колата.
Слейд подкара през града, надолу по Дъглас авеню до пресечката с Мейн стрийт и спря точно срещу едноетажната каменна сграда, известна като „Игъл Блок“, защото в нея се помещаваха редакцията на вестник „Уйчито Игъл“, различни правителствени учреждения, зала за събрания, Уйчито Севингс банк и няколко магазина. Той си проправи път между другите коли, спрели пред „Морис Коне Ню Йорк стор“, най-голямата търговска къща в града, чийто годишен оборот, благодарение на бързото му разрастване, беше стигнал до шестдесет хиляди долара. Слейд дръпна спирачката, скочи от колата и помогна на Рейчъл да слезе от капрата. После я хвана за ръка и я поведе към стълбата, задръстена с бъчви и сандъци с най различни големина и форма. Пристъпиха под надвисналата стряха на първия етаж, а после той отвори вратата и я пусна да мине пред него. Остави я в магазина с думите, че ще се върне след около час.
Рейчъл вече едва го чуваше, привлечена сякаш от магнит от облечените върху манекени готови рокли, от топовете плат, пъстрите панделки, шапките, шаловете и ръкавиците по рафтовете, от кожените ботуши и обувките, наредени по пода. Слейд се засмя на откровеното й възхищение и се запъти към „Кимерле стоун енд монюмънтс уоркс“, фирма, която продаваше мрамор и вар за надгробни камъни. Трябваше му вар за новата тухлена къща и за плевнята на семейство Бийчъм, а камъкът за гроба на Индия беше поръчал преди няколко седмици. После тръгна по Форт стрийт към „Планинг енд Мил къмпани“, където купи една кола летви. От магазин за железария си набави различни сечива, пирони и няколко рула бодлива тел. Рей Крипън нямаше да докопа вече нито едно от животните на Рейчъл, Слейд щеше да се погрижи за това.
В това време Рейчъл успя да разгледа всичко в „Ню Йорк стор“ и реши най-сетне да се спре на една нежна, небесносиня коприна, която стоеше чудесно на русата й коса. Реши да я купи и да си ушие хубава нова рокля, та да има какво да облече за националния празник на 4 юли. Свободното й време беше толкова малко, че сигурно щеше да я шие седмици.
Тя отвори чантичката, пресметна бързо колко пари ще й трябват за плата, за конци и подходяща панделка за косата, отиде до тезгяха и помоли да й отмерят и отрежат плата. Продавачът пресметна всичко на касата си, после й зави покупката в кафява хартия. Рейчъл се запъти с пакета в ръка към входа на магазина, да изчака там връщането на Слейд.
Най-сетне се появи и той. Рейчъл мислеше, че веднага ще си тръгнат за в къщи, но за нейна изненада, Слейд я покани на обяд в „Емпайър хаус хотел“. След това се разходиха по крайбрежния булевард, да погледат патиците, които се сушаха на слънце, щастливи, че пролетта с дошла. Над тях ята гъски вече летяха на север към летните си квартири. Пронизителните им викове кънтяха в следобедния въздух и се смесваха с шума на разлюлените от вятъра зелени клони на крайбрежните тополи с вече наболи пъпки. Беше чудесен малък излет, който прекараха доволни и мълчаливи.