Въпреки че си беше обещала отсега нататък да държи Слейд на разстояние, Рейчъл се натъжи, когато денят превали и той колебливо й каза, че е време да се прибират.
Както винаги, когато времето го позволяваше, Фремънт закара в неделя Рейчъл и децата на църква в града. Рейчъл всеки път изпитваше угризения на съвестта, защото тя принадлежеше към Епископалната църква, а Индия беше баптистка. Може би трябваше да води децата в голямата, импозантна каменна църква на ъгъла на Първо авеню и Маркет стрийт, а не в своята малка и скромна дървена църквица на Лаурънс стрийт. Но Индия щеше да се радва, че децата изобщо могат да ходят на църква, защото Джонатан от години не беше стъпвал на литургия, а също и Слейд. Поук беше вярващ, но откакто забраниха на чернокожите да влизат в храмовете, той си оставаше обикновено в къщи.
„Сейнт Джон“ беше най-старата църква в Уйчито и съществуваше от 1869 година. Но първата, дървена сграда, служила и за училище, бе съборена само след две години, защото обраслият с трева тежък покрив беше огънал стените и постройката можеше всеки миг да се срути.
Новата църква също не беше голяма, но много по-красива от старата, с готически портал и пъстри стъклописи на прозорците. Бяха я изградили сред ливада с дървета.
Рейчъл изслуша с радост литургията. Едва по-късно съжали, че е дошла, защото свещеникът и няколко учителки я заприказваха, за да й напомнят строго, че децата на Бийчъм, като се изключат още съвсем малките Андрю, Нейоми и Тобиас, трябва да ходят на училище. Рейчъл също беше загрижена за възпитанието на децата, но никак не й се искаше да ги праща на училище. Училищата в Уйчито бяха в ужасно състояние, мръсни и лошо отоплени. Не бяха снабдени дори с най-необходимите пособия — не достигаха учебници, черни дъски географски карти. Някои се помещаваха в кръчми и бордеи. Поради тежките условия и ниските заплати учителите се сменяха по-често от годишните времена. Какъв срам! — мислеше си Рейчъл. Но пестеливите уйчитски търговци продължаваха да гласуват против нов закон за училищата от страх, че високите данъци могат да уплашат инвеститорите и така да бъде застрашено разрастването на града.
Що се отнася до църквите, в усилията си да подобрят състоянието на училищата, те имаха точно толкова успех, колкото и в борбата срещу пороците и корупцията в Дилейно. Но сега, вече близо три месеца след смъртта на Индия и при настъпващата пролет, Рейчъл наистина не знаеше как ще продължи да оправдава отсъствието на децата от училище.
— Ще говоря с вуйчо им — обеща тя на свещеника и на мис Корбет. Тази учителка изпълняваше, въпреки ужасните условия за работа, много добросъвестно задълженията си и затова беше особено упорита.
Тази вечер Рейчъл сдържа думата си и подкани Слейд да решат някак въпроса. Обясни му защо не е пращала досега децата на училище.
— Индия ги занимаваше в къщи, бих могла да го правя и аз, поне вечер. Баща ми беше учител в Пенсилвания.
— Да, зная — отвърна Слейд. — Но ти и без туй си претоварена, особено сега, по време на сеитба. Фремънт и Поук вече ми разказаха колко тежко работиш всяка пролет в полето. Ще ти помагам, разбира се, колкото ми е възможно, но въпреки това вечер ще си капнала от умора. — Той я погледна загрижено, защото и в този миг Рейчъл изглеждаше преуморена. Малкият Тобиас беше прекарал неспокойна нощ и тя почти не беше спала. Имаше сини кръгове под очите, гърбът й беше приведен. — Не можеш да се товариш с толкова неща, Рейчъл — каза той най-сериозно.
Тя се усмихна насила.
— Не говори така — За разлика от тебе не съм опъвала цял ден телени огради. Наистина много ти благодаря, но не биваше да си правиш толкова труд.
— Добре, добре и не си въобразявай, че няма да си пиша рано или късно надницата — каза той закачливо, вперил недвусмислено поглед в устните й. Тя се изчерви и сведе очи. — До края на седмицата оградата ще е готова. Ще видим тогава, дали онзи вагабонтин Рей Крипън ще се осмели още веднъж да ти краде добитък. — Слейд помълча малко, а после продължи:
— Що се отнася до училището, ще се погрижа при следващото си отиване в града. Може да намеря училище с поне що-годе прилични условия. Откровено казано, вече се питах какво ще правя с децата, когато се пренесат в новата къща. Трябва да изора нивите на Бийчъм, да ги засея, та, да си призная, доста съм притеснен как ще се оправя с осем хлапета, между които една двегодишна многознайка и едно бебе. Понякога се питам ти как се справяш, Рейчъл?