Тя пусна кошницата с картофите, изтича и коленичи до него. После се наведе, пребледняла, към гърдите му, да чуе дали още диша.
— О, господи — простена тя още веднъж, стана и загледа, безпомощна, окървавената му глава, насиненото око, пукнатата устна и безбройните рани по цялото му тяло.
Огледа укоризнено присъстващите.
— Кой го направи? — попита тя рязко. — Кой го направи?
Погледът й падна върху Гюс, който не изглеждаше много по-добре от Слейд.
— Ти ли, Гюс? — извика тя, сякаш не можеше да повярва. — Но защо, Гюс, защо?
От срам, шведът не се решаваше да признае пред Рейчъл, че се сбиха заради нея и той измърмори нещо за кавга заради някакъв стол, който направил за нея.
— Какъв стол? — попита рязко Рейчъл и се озърна. — Какъв стол? Зърна дървените парчета, разпилени около изпадналия в безсъзнание Слейд, разбра, че са го удряли с тях и награби един от строшените крака на стола. Тръгна бавно към Гюс и го размаха заканително пред лицето му. — За този стол ли говориш, Гюс? С него ли за малко не уби Слейд?
— М-ми да — изпелтечи той потиснато и я изгледа недоверчиво, защото Рейчъл беше като луда от гняв и болка, беше готова да го цапардоса с дървото.
Рейчъл наистина изкрещя изведнъж яростно нещо, нахвърли се като луда върху него и го заудря с крака на стола, готова сякаш и да го убие. Всички я гледаха безмълвни, шокирани и вцепенени, а Гюс се опитваше да се прикрие с вдигнатите си ръце. Най-сетне дядото се отърси от вцепенението, хвана Рейчъл и яко я разтърси.
— Рейчъл! Рейчъл! — викна й строго Фремънт. — Престани! Престани! Слейд не е мъртъв, не виждаш ли?
— Не е, още не е, но сигурно ще умре — изхълца тя, когато най-сетне се опомни. Ридания разкъсваха гърдите й, когато захвърли дървото и известно време го гледаше втренчено, сякаш не можеше да повярва, че е удряла Гюс с него. А после, засрамена от истеричния си припадък, отново се върна при Слейд. Помогнете ми да го внеса в къщи — каза тя. — Не, не ти, Гюс! Ти, дядо и Поук.
Тримата вдигнаха изпадналия в безсъзнание мъж и го внесоха в къщата. Там се натъкнаха на непредвидени трудности. Нямаше къде да го сложат, освен върху леглото на Рейчъл. На пода нямаше място, защото там спяха децата, а на Фремънт нямаше да му е приятно да отстъпи леглото си на Слейд и да спи на пода. С Рейчъл не можеха да се сменят, защото с дървения си крак дядото не можеше да се качва по стълбата.
— Аз ще се опитам да кача Слейд, госпожице Рейчъл — предложи Поук.
— Не — поклати глава Рейчъл. Тя се боеше, че напрежението ще е прекалено голямо за стария ратай. — Боя се, че дори за тебе ще е много тежък, можеш да се подхлъзнеш, да се нараниш, и тогава какво ще правя без теб? Не, ще трябва да отидеш да помолиш Гюс — каза тя неохотно. — Само той е достатъчно силен, за да качи Слейд.
Няколко минути по-късно чернокожият се върна заедно със шведа, който вдигна, без дума да каже, Слейд на рамото си и го качи по стълбата, а после го сложи внимателно върху леглото, както му нареди Рейчъл.
— Благодаря ти, Гюс — измърмори тя, засрамена от държането си преди малко. Разбираше, че шведът не е наранил нарочно Слейд Меверик и че сега искрено съжалява. — Много ти благодаря за помощта, особено след всичко, което ти изприказвах преди малко. Държах се ужасно и те моля да ме извиниш.
— Аз трябва да ти се извиня. Не исках отново да ти създавам неприятности, наистина не исках и да причинявам болка на Слейд. Но той така ме вбеси, че загубих самообладание. На всичкото отгоре строших и новия ти стол. — Гюс помълча малко, а после попита: — Мислиш ли, че ще се оправи?
— Надявам се — отговори тихо Рейчъл. После седна на ръба на леглото и сложи на нощната масичка шишето с карболова киселина и легена с топла вода.
Потопи в легена кърпа, изстиска я и се залови да чисти внимателно раните на Слейд, отмяташе встрани черните му къдрици, за да разбере сериозни ли са раните по главата му.
— И аз се надявам — каза Гюс. — Той се би честно, като мъж. Сигурен съм, че е добър човек, иначе… иначе ти нямаше да го харесваш. Струва ми се, че… че ти си се влюбила в Слейд, прав ли съм, Рейчъл? И съм много тъжен… сърцето ми се свива, защото ти не ме… обичаш, но аз… аз те обичам и не искам да те направя нещастна. Ако, ако Слейд Меверик те направи щастлива и аз ще се опитам да бъда щастлив, заради тебе, Рейчъл. Та, да знаеш, че като дойда другия път, ще дойда вече само като приятел. Разбира се, ако… ако не си престанала да ме обичаш даже само като приятел…
— Разбира се, че те обичам! — възкликна тихо Рейчъл със сълзи в очите, защото беше трогната от думите на шведа, изречени явно с толкова усилия. Тя стана, сложи ръка върху неговата. — Надявам се, че ти ще си винаги мой приятел, Гюс — каза тя сериозно.