— Какво е толкова смешно? — попита сърдито Слейд, като забеляза внезапната промяна в настроението й.
— Абсолютно нищо, Слейд, не, нищо — отговори Рейчъл.
— Ами тогава защо се усмихваш? — настоя той и се навъси още повече при мисълта, че посещението на хубавеца Адам Кейфе е възможната причина за доброто й настроение.
— О, без особена причина — сви тя рамене. — Просто защото денят е толкова хубав и аз се радвам на живота, това е.
Няма да е излишно да поразпаля ревността му — мислеше си тя. Може би така ще го накара най-сетне да мине към действия, макар да не беше сигурна, че те ще са непременно най-благопристойните.
Неопределеният отговор го накара внимателно да я изгледа, но миглите й бяха спуснати и не можеше да прочете мислите й. Изруга тихичко и шибна силно двата коня с юздите. Никак не му хареса, че сега сладките устни на Рейчъл се усмихваха още по-широко, сякаш й беше известна тайна, за която той и не подозираше.
Едно е сигурно, реши той мрачно: утре след обяд в никакъв случай няма да я пусне да върви сама при тия Кейфе, та ако ще да се наложи да я върже, за да й попречи. Ако Слейд Меверик пожелае една жена, той не отстъпва току-така мястото си на съперник и младият Адам Кейфе щеше скоро да го разбере, ако му хрумне да се увърта край Рейчъл!
Виж го ти това безсрамно хлапе! Ама аз ще му прочета едно конско, дето няма скоро да го забрави! — реши Слейд и за малко не глътна отхапания връх на черната си пура.
Като го видя почернял от яд, Рейчъл прехапа до кръв долната си устна, за да не се разсмее. Не беше по природа нито кокетка, нито пък хитруша, но сега се питаше дали хватките, с които жените омотават мъжете, не са въпреки всичко и полезни. Откакто му пресоли закуската, не беше виждала Слейд толкова гневен. Щом съвсем безобиден разговор с Адам Кейфе можеше да предизвика толкова бурна реакция, какво ли щеше да стане, ако наистина почне да флиртува с младия мъж? Ако надеждата й, че Слейд държи на нея, се оправдае, това би било като да изсича искри до бъчва с барут, защото тя най-добре знаеше колко опасен става този мъж, ако някой реши да му препречи пътя. И все пак любопитството й беше толкова силно, че реши да провери теорията си при пръв удобен случай.
По пътя Рейчъл представи Адам на онези от децата, които той още не познаваше. Тя се оказа съвсем неподготвена за онова, което се случи, щом младежът видя Ева. Той заприлича на прободен бик, миг преди да падне мъртъв. Така зяпна момичето, че Рейчъл се запита дали няма да му изтекат очите. Ако беше приближил още малко коня си до колата, сигурно щяха да го сгазят. Изглежда и той го съобрази, защото изведнъж се усети и поотдръпна коня си от колата. Поизостана малко и сега се озова между Рейчъл и Ева, седнала в колата точно зад леля си. Адам просто се чудеше как да хареса на Ева, флиртуваше с нея и беше безкрайно щастлив, че тя очевидно харесва и хубостта и нахалството му.
— Но тя е още дете! — мислеше си, ужасена, Рейчъл.
Не можа да се сдържи и се обърна леко встрани, уж от учтивост към Адам, който препускаше зад нея, но всъщност за да наблюдава по-добре Ева. Изведнъж я видя сякаш с други очи и разбра защо Адам е толкова очарован. През някой не много отдавнашен хубав ден Ева бе загърбила детството и се бе превърнала в напъпило младо момиче, дочакващо със затаен дъх да прекрачи прага на живота си на жена.
Сега Рейчъл разбра, че Ева е копие на майка си. Имаше дълга, копринена, синкаво-черна коса, сини като сапфири очи и овално бяло лице с изящно моделиран нос и уста като розова пъпка. Тялото й беше стройно и грациозно като на лебед, също като тялото на Индия, закръглените й гърди се повдигаха високо и се подаваха с примамваща невинност от корсажа на отеснялата рокля. Адам беше като замаян и не можеше да й се нагледа. Гъстите черни мигли на Ева бяха скромно спуснати, но тя току поглеждаше тайничко към него. А когато й се усмихваше, бузите й пламваха и сякаш не й достигаше въздух, толкова силно беше изживяването да усетиш за пръв път вниманието на мъж.
Индия, о, Индия — мислеше си Рейчъл със сълзи в очите. Ако можеше да я видиш сега! Колко хубава е станала. Щеше да се гордееш с нея…