Адам вярно беше разпознал жената в нея. На Ева вече й беше време да носи високи прически и рокли до петите. Рейчъл се почувства засрамена, че го е разбрала чак сега. Сякаш беше изоставила момичето в труден миг. То имаше нужда от няколко нови рокли, а, както личеше, и от топли майчински думи и някои съвети за мъжете. В това отношение Рейчъл щеше да е сериозно затруднена. Как да дава съвети на Ева, след като тя самата е толкова объркана. Та нали преди да стане свидетелка на силното увлечение на момчето по Ева, тя самата имаше намерение да пофлиртува с него, не защото я интересуваше, а с надеждата да накара Слейд Меверик да ревнува, да го принуди да й се признае в любов. Това едва ли беше план на жена, способна да помогне на друга жена със съвети за сърдечните дела.
Рейчъл въздъхна покрусено. Как, за бога, можа да повярва, че планът й ще успее. Беше приела силното си желание за действителност. Вече беше сигурна, че не означава нищо за Слейд, че се е лъгала, приемайки гнева му за ревност. Сега присъствието на Адам вече не го дразнеше, не се мръщеше и разговаряше най-дружелюбно с младежа за предимствата и недостатъците на различни марки пистолети, познати и на двамата.
Рейчъл не можеше да знае, че Слейд кипи от ярост, убеден, че Адам зяпа с обожание Рейчъл, а нейните погледи издават възхищение от младия мъж. Струваше му огромни усилия да овладее желанието си да я награби и здравата да я раздруса, а на Адам да даде добър урок за наглостта му. Но Слейд беше решил да не се излага отново пред Рейчъл, показвайки колко го дразни това момче. Ще се разправя с Адам на четири очи и съвсем недвусмислено ще го предупреди. Ако надутият паун и тогава не престане с ухажвания та си, ще вземе и по-сериозни мерки.
Що се отнася до Рейчъл, тя демонстративно пренебрегваше предупреждението му да не насърчава младежа и затова Слейд твърдо реши да я откаже веднъж завинаги от подобни волности.
Ужасно му се искаше още сега хубавичко да й се накара, но изчака все пак Адам неохотно да се сбогува с тях, щом стигнаха до дома й. Слейд дръпна спирачката на колата, скочи от капрата и мина отзад да помогне на децата да слязат. Изобщо не обърна внимание на Рейчъл, която очакваше да й подаде ръка, за да слезе. Вместо това той скочи отново на капрата и подкара към конюшнята.
— Какво значи това, Слейд? — попита тя, малко разтревожена, защото не разбираше какво е намислил. Никога не го беше правил.
— Не се тревожи, Рейчъл — успокои я Слейд. — Искам само да си поговорим малко на четири очи, нищо повече, а в къщи няма да имаме възможност.
— О! — каза тя само, но любопитството й беше събудено.
Мисълта й работеше трескаво. Не беше сторила нищо, което да не му хареса, пък и не изглеждаше сърдит. В града не се бе случило нищо особено, а отношението му към Адам, докато се прибираха, беше по-скоро приятелско. Единственото, за което се досети, беше, че и Слейд е забелязал колко усилено ухажваше момчето тяхната Ева и сигурно с изненада не по-малка от нейната е установил, че момичето вече не е дете. Навярно щеше да й предложи час по-скоро да отиде с Ева в града и да й купи платове за нови рокли. При тази мисъл Рейчъл се изчерви, защото с присъщата си липса на такт, Слейд положително щеше да я обвини, че не е забелязала бързата промяна в момичето, а Рейчъл изпитваше и без това угризения на съвестта заради дрехите на Ева, вече неподходящи за възрастта на момичето.
Слейд пак се намръщи, като видя зачервените бузи на Рейчъл и се запита какво ли може да означава това. Сигурно тъкмо си спомня някоя двусмислена забележка на Адам Кейфе, на този нагъл голобрад глупак — реши той сърдито, докато разпрягаше конете и ги отвеждаше в боксовете им. Затвори вратичките на двата бокса, а после силните му ръце награбиха Рейчъл през кръста и я побутнаха към колата. Не я пусна, а притисна гърба й към колата и опря, вляво и вдясно от нея, ръце в дъските, за да не може да му избяга. На протестите й изобщо не обърна внимание.
— Рейчъл — подхвана той, — лицето му не вещаеше нищо добро, а заканата в гласа я накара да потръпне от страх. — Доколкото си спомням, тази заран ти казах да не поощряваш Адам Кейфе и че не желая той да се мотае тук… и да те ухажва.
— Ка-а-акво? — изпелтечи тя, шокирана. Не, това наистина не беше очаквала.
— Чу ме добре — каза Слейд и я изгледа презрително. — Боже господи, та той флиртува с тебе почти през целия път! А пък ти… ти си седеше преспокойно и го гледаше влюбено като глупава ученичка, ти най-безсрамно го насърчаваше, като проститутка в Дилейно, бих могъл още да добавя. Струваше ми че, че може всеки миг просто да те награби.
Рейчъл беше толкова шокирана и ядосана от подобни обвинения, че за миг загуби дар слово. Той сякаш я беше ударил през лицето. Пребледня като платно и цяла се разтрепери. Най-сетне си възвърна гласа и избухна, без да се замисля: