— Маата! — пак извика тя и размаха ръце.
Детето отново спря, червените му като ябълки бузки се разтегнаха в широка усмивка.
Рейчъл заобиколи дупката и внимателно стъпи върху заледената повърхност на реката.
Тя протегна ръце към момченцето.
— Буумска — каза настоятелно тя. — Ела при Рейчъл.
То се обърна към нея.
— Точно така — Рейчъл се усмихна и то също й се усмихна. Тя направи една крачка и то също направи крачка.
— Добре, добре — извика тя. — Хайде, ела при Рейчъл като добро момче и аз ще ти намеря ново перо, по-хубаво от това. — Тя направи още една крачка и ледът изпращя под нея. Разтвори крака и наведе тялото си по-близо до леда, за да разпредели тежестта си, както я беше учил Ураган.
Момченцето спря и клекна, подражавайки на нейните движения.
— Маата! Не — извика тя и пак протегна ръка към него. Ледът отново изпращя и една зигзагообразна цепнатина се очерта около нея. Нямаше да може да стигне до него. Трябваше да накара детето да дойде при нея.
— Ела при Рейчъл!
След миг колебание то се разсмя, запляска с ръкавички и отново тръгна към нея.
— Точно така, точно така — тя полека го насърчаваше. — Ела при Рейчъл и аз ще ти дам подарък. — Още няколко стъпки и тя щеше да успее да го хване…
Момченцето още два пъти се спря и после тръгна, но накрая Рейчъл вече можеше да го стигне. Тя протегна ръце и го сграбчи. То уви ръце около врата й и здраво я стисна. Усмихваше се, докато тя бавно се върна до безопасния бряг.
Когато Рейчъл усети под високите си мокасини твърдата повърхност на заснежената земя, шумно си пое дъх на облекчение. Силно прегърна момченцето и напълно забрави, че то беше дете на съперницата й, а също така, че може би е рожба на първия брак на мъжа й. За нея то беше преди всичко едно дребосъче, което тя спаси от надвисналата опасност.
Рейчъл го вдигна високо над главата си и то изпищя от удоволствие. Тя му се усмихна. Радваше се, че е в безопасност, независимо чие дете беше.
— Как се казваш? — попита го тя нежно. — Кажи на Рейчъл как се казваш и защо си самичък. Къде е мама?
Той си играеше с пухкавата заешка кожа на шапката й, духаше пуха и се смееше.
Рейчъл го обгърна с ръце, уви крачетата му около кръста си, така че да може да привлече вниманието му. Тя докосна гърдите си.
— Рейчъл. Аз съм Рейчъл — тя потупа и него. — Как казваш, ти?
— Ейчъл — каза той.
Тя се разсмя.
— Рейчъл, точно така. Какво умно момченце! — тя го докосна. — А ти как се казваш? Как се казва моето умно, храбро момченце?
То се потупа по гърдите с юмруче, както би направил голям човек.
— Ка-уе-рас!
— Ка-уе-рас. Много ми харесва това име — тя го премести върху хълбока си. — Хайде да идем и да намерим мама, Ка-уе-рас. Тя сигурно те търси. Не трябва да бягаш, защото на мама ще й бъде мъчно — Рейчъл говореше на детето на алгонк, въпреки че то не разбираше езика. Но това нямаше значение.
С детето на ръце тя отиде да вземе прането си и го сложи в коша. Пръстите и бяха толкова изтръпнали от студа, че й беше доста трудно да си сложи ръкавиците, без да изпуска момченцето, но все пак успя.
С детето на единия хълбок и коша с мокрото пране на другия, Рейчъл тръгна по пътеката към селището. Докато вървеше, тя показа на Ка-уе-рас една птица, а после и един заек, който скачаше из преспите сняг. Каза му как се казват животните на алгонк и той се опита да повтори думите, от което и двамата избухнаха в смях.
Когато Рейчъл стигна селището, тя остави коша си във вигвама на Звездна светлина и Шаакан и тръгна към този, в който бяха живели толкова щастливо, откакто дойдоха в стана на лени ленапи. Като стигна до него, се опита да остави детето само да влезе вътре, без самата тя да се среща с Та-уа-ни, но то не искаше да пусне Рейчъл. Стисна ръчички около врата й и започна да хленчи, когато тя се опита да го свали.
Накрая, с въздишка на раздразнение, Рейчъл извика първата съпруга на мъжа си. Когато Та-уа-ни не отвърна и на второто повикване, Рейчъл дръпна кожената завеса и видя, че вътре няма никой.
— Майка ти сигурно е отишла да те търси, Ка-уе-рас. Няма я тук.
Рейчъл чу женски писък, обърна се и видя, че Та-уа-ни тича към нея и вика нещо на ирокезки.
Рейчъл стисна зъби. Жената плещеше, че Рейчъл е откраднала детето й.
— Не съм го откраднала, празноглава глупачке! — извика й Рейчъл на английски. — Намерих го на реката, върху леда. Как не те е срам, трябва по-добре да си отваряш очите. Детето можеше да се удави!
Та-уа-ни посегна към Рейчъл, за да вземе сина си. Ка-уе-рас се дръпна и се прилепи към Рейчъл.