Сълзи на гняв напираха у Рейчъл. Каква майка беше Та-уа-ни, че двегодишното й момченце не искаше да иде при нея. Понеже детето не искаше да се пусне, Та-уа-ни го сграбчи и го издърпа от ръцете на Рейчъл, като продължи да вика пронизително.
— Ти си виновна за това, което стана. Той е само на две години — Рейчъл вдигна заплашително пръст. — Само да си го докоснала, кълна се във великия Уишимото — ръката й хвана дръжката на ножа, който беше окачен на колана, ще те разпоря!
Та-уа-ни грабна ревящото дете, шмугна се покрай нея и влезе във вигвама, който преди две седмици беше домът на Рейчъл.
Рейчъл остана с наведена глава, опитваше се да си поеме дъх и да се успокои. Когато вдигна поглед, видя Танцуващия ураган, застанал пред нея, а на лицето му грееше най-широката усмивка, която беше виждала на устните му от две седмици насам.
Усмивката му беше заразителна.
— Какво толкова смешно има? — попита тя, почти щастлива, че го вижда.
— Като фурия си. Никога не съм виждал такъв гняв. Та ти на мен не си била толкова сърдита.
Тя сложи ръката си на хълбока. Лицето му беше изпито и той изглеждаше уморен. Тя не изпита удоволствие, когато разбра, че и неговите нощи са безсънни като нейните.
— Детето беше по средата на реката и гонеше едно перо. Та то е почти бебе, Ураган! Тя трябва да го следи къде отива. Ледът можеше да се пропука и течението да го отнесе, а тя нямаше дори да разбере какво е станало с него.
Ураган смъкна кожената си ръкавица и посегна да погали по бузата с върха на пръстите си.
— Ти си смела жена, щом премина по леда, за да спасиш детето на друга… детето на твоята съперница.
Тя сви рамене, леко объркана.
— Не са много тези, които биха направили това продължи той с нисък, галещ глас. — Не знам дали аз бих го направил.
— Разбира се, че щеше. — Погледите им се срещнаха. — Детето не е отговорно за майка си… за родителите си — добави тихо тя.
Той галеше меката кожа на страните й, пръстите му докоснаха устните й.
— Много ми липсва погледът на небесносините ти очи моя Рейчъл.
Тя преглътна и се почувства леко замаяна. Толкова хубаво и беше да я докосва. Боже, толкова ми липсва.
— Ела довечера във вигвама на Туубан да вечеряш с мен. Искам да обсъдя с тебе нещо.
Тя сложи ръката си върху неговата.
— Още не съм готова да разговаряме за нас, Ураган — каза тя полека.
Той поклати глава, свали ръката си, но вплете пръсти в нейните и ги стисна.
— Искам да говорим за нас, но мога да почакам. Това, от което имам нужда сега, е да ми кажеш какво мислиш за преселението ни на запад. Трябва да се свършат толкова много неща, преди да дойде пролетта. Толкова много решения трябва да се вземат. Има няколко въпроса, които не мога да реша. Мислех си, че можеш да ми помогнеш.
Тя се поколеба. Искаше да бъде с него. Искаше да седне до огнището ида се храни заедно с него. Искаше да чувства ръката му в своята, а черните му очи да гледат единствено нея, да усеща вкуса на устните му върху своите.
— Мисля, че мога да дойда за малко.
Той се усмихна.
— Ще ти приготвя истинско угощение.
— Аз… недей. Аз ще го приготвя — трепереше й под лъжичката. Заля я топлина и усети как се изчервява от вниманието на Танцуващия ураган.
Той стисна ръката й.
— Довечера ще ми бъдеш гостенка. А гостите не си приготвят яденето сами. Това е неучтиво.
Тя се усмихна.
— Добре тогава. Ще дойда довечера и ще поприказваме за преселението. Но само за това.
— Само за това — повтори той.
Тя отново се засмя. Почувства се глупаво. Той стоеше държеше я за ръката и не откъсваше очи от нея. Тя си спомни за Ка-уе-рас и за това, което му беше обещала.
— Ураган…
— Да, любима?
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Ако е във властта на този мъж, шаманът на своя народ.
— Едно „да“ е достатъчно — тя измъкна ръката си от неговата и здраво обви ръце около кръста си. — Ще дойдеш ли след малко във вигвама на дядо ти, защото искам да ти дам нещо за момченцето. Обещах му подарък, ако се върне при мен, когато стоеше върху леда.
Танцуващия ураган се поколеба за миг. Опитваше се да не общува с детето на Та-уа-ни. Но бързо започваше да се привързва към него.
— Трябва да видя дядо си. Ще дойда сега.
— Добре — тя му се усмихна, погледът й шареше по красивото му лице. После се обърна и тръгна, развълнувана от лекото прескачане на сърцето.
Глава двадесет и трета
Едва когато вече беше с Танцуващия ураган, Рейчъл осъзна колко много и е липсвал той. Вечерята в неговия вигвам беше великолепна. Беше сготвил сочно еленско месо с много зеленчуци и плътен сос. За десерт имаше подсладен царевичен хляб с боровинки и някаква особена топла напитка, която беше с вкус на какао, но в нея нямаше мляко.