След като Танцуващия ураган разчисти съдовете, двамата седнаха един срещу друг, от двете страни на огнището и започнаха да обсъждат стратегията на огромното начинание, което предстоеше — преселението на цялото селище хиляди мили на запад.
Те прекараха няколко часа, като се взираха в картите, които Шаакан им даде. Беше ги купил в Анаполис, сякаш беше предусетил, че един ден ще им се наложи да предприемат това преселение. Рейчъл и Танцуващия ураган обсъдиха не само пътя, по който да минат, за да стигнат до земята на Охайо, а също така и чисто практическите страни на придвижването. Как щяха да се придвижат старите, болните и най-невръстните? Какви вещи щяха да вземат и какви да оставят? Дали трябваше да купят коне, заради по-просторната земя на запад от реката Охайо? Селището имаше само около десетина товарни понита и няколко коня, защото в района на Чесапийк гората беше толкова гъста, че от конете нямаше никаква полза. Единствено до градове като Анаполис бяха прокарани пътища, по които можеше да мине кон. Но Танцуващия ураган и Рейчъл решиха, че конете ще направят пътуването на запад по-лесно, въпреки че в началото ще бъде по-бавно. Освен това конете щяха да са им нужни в новата земя, но от къде щяха да вземат парите, за да ги купят?
Луната вече се беше издигнала високо в тъмното зимно небе, когато Ураган нави картите и ги прибра в един кожен калъф, за да ги предпази от влагата.
Рейчъл стана и се протегна като котка. Беше и толкова топло и уютно да седи заедно с Ураган във вигвама на Туубан, че й се искаше да се изтегне до огнището, на постелята от кожи и да заспи.
Рейчъл се обърна, за да си вземе палтото, но Ураган я спря. Той я прегърна през кръста и я погледна с черните си очи.
— Благодаря ти за съветите, които ми даде тази вечер.
Дланите й съвсем естествено обхванаха раменете му.
— Не направих кой знае какво. Просто те слушах.
— Предложенията ти си струват — той закачливо я потупа по слепоочието. — Много си умна за бяла икуиуа.
Устата й се изви в лека усмивка.
— О така ли? — попита тя с нежен глас.
Усещаше топлият му дъх върху лицето си. Чувстваше оня мъжки аромат на гора, който винаги се излъчваше от него и който я възбуждаше.
Ръката му приглади косата й назад.
— Ако те целуна, ще забиеш ли ножа си в гърдите ми?
Тя се разсмя и го погледна през премрежените си черни ресници.
— Не знам. Страхуваш ли се да опиташ?
С едно еротично движение той прокара твърдия си палец по долната й устна.
— Този мъж мисли, че една целувка си заслужава промушването на острието.
Когато устните им се срещнаха, целувката му беше гореща и настоятелна. Рейчъл затвори очи и се наслаждаваше на вкуса й, докато той движеше език в устата и. От кога не бяха го правили, помисли си тя — много, много отдавна.
Ръката му обхвана едната й гърда през тънката муселинова риза и пръстите му докоснаха набъбналата пъпка на зърното й.
— Толкова много ми липсваше, моя съпруго, Рейчъл — тихо каза той в ухото й. — Толкова ми липсваше докосването на ръцете ти — той сложи ръката й върху гърдите си, — медния вкус на горещите ти устни — той нежно я целуна, — гласът ти, когато ме зовеш — прошепна й той.
Рейчъл чуваше ударите на сърцето си. Усети как ръката й затрепери, когато я плъзна под кожения му елек и напипа твърдите, добре очертани мускули на гърдите му. Мили боже, как й липсваше това. Тя ужасно много искаше да бъде с Ураган.
Той притисна устни към шията й и ороси кадифената й кожа със страстни целувки, докато стигна да изпъкналостта на гърдите.
Рейчъл сплете ръце около врата му в насърчаващ жест, а той развърза панделките на муселиновата й риза. Въздишка се изплъзна от устните й, когато твърдата му ръка погали извивката на гърдата й и нежно я притисна.
Този път тя го целуна, възбудата й нарастваше в огъня на неговите ласки.
— Нека те любя, ки-ти-хи — ласкаво я помоли той.
Тя поклати глава и се опита да се съсредоточи. Беше й толкова трудно да мисли, когато той я докосваше така… когато я целуваше така. Усещаше как набъбналата му мъжественост издуваше препаската му и се притискаше към нея. Познатата сладостна премала се разливаше из вените й и превземаше разума й. Искаше да го милва и да бъде милвана. Потъна във водовъртежа на чувствеността.
През омаята на нарастващата страст в съзнанието на Рейчъл премина мисълта за Та-уа-ни. Сети се и за детето на съпруга си.
— Не…
Тя улови ръката на Ураган и я свали от гърдите си. Положи буза на гърдите му и изчака, докато дишането й се успокои, преди да проговори.