Ураган чакаше, мускулите му бяха напрегнати. Той я прегърна силно и я целуна по главата.
— Какво има, съпруго моя, любов моя? Защо ме спираш? Защо заставаш срещу себе си.
— Ураган… не мога — тя преглътна с трудност, опитваше се да се овладее. Сърцето й все още биеше лудо, кръвта й шумеше в ушите. Толкова много го желаеше, че чак изпита физическа болка.
— Не още. Този въпрос трябва да се реши — тя издиша дълбоко.
— Ти си моя съпруга. Обичаме се така, както малцина могат дори да мечтаят.
— Виждам, че не разбираш — тя го погали по бузата е опакото на ръката си. — Аз наистина те обичам. Последните няколко седмици ме убедиха в това.
— Тогава върни се до моето огнище. Нека този мъж да заспива прегръдките ти.
— Няма да е честно спрямо теб.
Ръцете му се отпуснаха, тъмните му очи се присвиха. Страстта му се уталожи мигновено.
— Все още ли искаш да ме напуснеш?
Тя наведе поглед, после пак вдигна глава и го погледна право в очите.
— Не — отвърна тя, а гласът й с всяка следваща дума ставаше все по-уверен. — Не искам да те напусна. Искам да остана и да бъда твоя жена.
— Не те разбирам, Рейчъл.
Тя се усмихна.
— Понякога и аз не разбирам самата себе си — тя хвана ръката му. — Искам този път сама да реша. Не искам да бъде както преди, когато ти ми спаси живота. Искам сама да направя своя избор.
— Искаш да се върнеш при мен, но все още е рано, така ли?
Тя кимна.
Той дълго я гледа.
— Разбирам. Въпреки, че не ми е приятно това, което казваш, много добре те разбирам. Какво трябва да направя, за да те накарам по-скоро да се върнеш в моя вигвам. Искам да бъдеш до мен, Рейчъл. Нужна ми е твоята сила, която да ме крепи в трудните месеци, които ни предстоят.
— Та-уа-ни — каза тя направо. — Тя трябва да си иде, защото иначе винаги ще бъде пречка между нас.
— Предложих да й намеря съпруг на друго място. Тя отказа.
Рейчъл следеше внимателно изражението му.
— Тя все още си мисли, че ти ще я вземеш.
— Няма да направя това. Когато времето омекне и пътуването е по-безопасно, тя ще си замине оттук с новия си съпруг или сама. Ти си моята жена сега и завинаги. Никога няма да има друга.
По тона му Рейчъл разбра, че не трябва повече да мисли за отношенията му с Та-уа-ни. Думите му бяха изпълнени с презрение към жената, която някога му е била съпруга. Рейчъл му повярва, когато й каза, че я обича. Беше сигурна, че не само желанието й я кара да се довери на думите му.
Трябваше да обсъдим и въпроса с детето, помисли си Рейчъл. Между нас не бива да има никакви прегради, ако искаме любовта ни да бъде щастлива.
— Виждам, че се чувстваш задължен към Ка-уе-рас, защото той може би е твой син.
— Детето…
Тя сложи пръст на устните му.
— Нека довърша. Разбирам, че трябва да се погрижиш за него. Та-уа-ни е лоша майка. Момчето има нужда от теб. Струва ми се, че тя въобще не се интересува от него. Може и да реши да го остави на теб, когато замине.
Танцуващия ураган я хвана за брадичката и повдигна главата й, така че да вижда по-добре небесносините й очи.
— Ти искаш да вземеш детето ми от другата жена и да го отгледаш в своя вигвам?
— Той е едно добро, малко момченце. Може да нямаме никога деца, Ураган. Ако Та-уа-ни ти е родила син, ти трябва да го вземеш.
Той приглади, назад немирните й кичури, трогнат от думите й.
— Ще помисля. Ще говоря с дядо ми и баба ми, а след това и с Та-уа-ни. Те познават, един трапер близо до Анаполис, който си търси жена.
Тя го погали по ръката.
— Наистина, най-добре поговори с Шаакан и Звездна светлина — тя се надигна на пръсти и го целуна. — Сега трябва да вървя.
— Няма ли до останеш тук тази нощ? — той смутено вдигна нагоре големите си, бронзови длани. — Мислех, че между нас всичко е изяснено.
Тя се разсмя, взе кожуха си и го облече.
— Това е вигвама на Туубан. Не мога да остана при теб, докато госпожа бившата съпруга е в нашия вигвам.
— Туубан ще си намери друга постеля тази нощ. Само трябва да му кажа. — Ураган я изпрати до изхода. — Ще натиря Та-уа-ни при кучетата.
— Може би някоя друга нощ — прошепна тя и погали изсечената му челюст с върха на пръстите. — Нужно ми е още малко време — те се целунаха още веднъж и след това.
Рейчъл излезе в студената нощ. От много дълго време не беше се чувствала така уверена в бъдещето си.
— Време е вече да решиш, Дори — каза Рейчъл настоятелно. — Не можеш вечно да водиш за носа Вчерашния гръм и Мъжа сянка. Не е редно.
Двете жени седяха на колене, една до друга на замръзналия бряг на реката и трошаха лед за вода.
— Не го правя нарочно, Рейчъл, мила. Наистина не мога да реша. Един ден си казвам, че младият мъж ще ме подмладява и че трябва да се оженя за Вчерашния гръм. На следващия обаче си мисля, че по ми подхожда мъж на моята възраст, а и тия негови клети сирачета… — тя изцъка с език, — как да ги оставя без майка. Е, аз никога не съм била истинска майка. Не знам дали ще се справя.