Старата жена се обърна и остави това, което ровеше в една кошница. Като видя малкия Ка-уе-рас, тя протегна ръце.
Рейчъл го остави на земята. Той заобиколи огнището малките му крачета се затичаха с все сила към Звездна светлина.
— Ба-ба!
Звездна светлина го пое в прегръдката си и силно притисна.
— Ах, колко се радвам, че в този вигвам влиза дете. Толкова отдавна не се е случвало това.
Рейчъл пристъпи по-напред.
— Доведох също и Дори.
— Приветствам те, велика майко, Звездна светлина.
Дори почтително кимна.
— Иска да говори с теб, бабо.
— Но… но, ако си заета, ще дойда друг път.
Звездна светлина махна с ръка.
— Глупости — тя беше свалила кожухчето на Ка-уе-рас и го нагласи да си играе до огнището с лодката, която Шаакан беше издълбал от буково дърво. — Седни, седни да пиеш чай с нас, Огнена коса — Звездна светлина посочи с ръка. — Имаме си дори и английски чайник. Подарък ми е от стария. Донесе ми го миналата пролет от Анаполис.
Дори седна на рогозката за гости, а Рейчъл взе чайника, който беше сложен на един камък до огнището, за да не изстива.
— Поканих Танцуващия ураган на вечеря, бабо, така че, ако нямате нищо против, ще отида да приготвя нещо, докато вие с Дори си поприказвате.
Старата жена — вожд сърбаше шумно от порцеланова чаена чаша.
— Значи Танцуващия ураган ще почете нашата трапеза? Мисля, че беше крайно време, нали? — тя намигна на Дори.
— Да, майко, съвсем навреме.
Звездна светлина остави чашата и скръсти ръце, което беше знак, че вече е съсредоточила цялото си внимание върху Дори.
Рейчъл шеташе из вигвама. Вземаше подправки и зеленчуци за вечерята и слушаше как Дори се опитва да обясни на развален алгонк дилемата си. Звездна светлина беше чудесен слушател. Тя остави Дори да говори и само от време на време задаваше по някой въпрос. По време на разговора тя не направи никакъв коментар. Запазваше думите си за накрая. Когато Дори свърши, Звездна светлина замислено поглади брадичката си и каза:
— Решението е просто, глупави икуиуа!
— Нима? — Рейчъл беше седнала на колене до Ка-уе-рас и му даваше царевичен хляб с мед. — Какво е то, бабо, велика майко на лени ленапи.
Звездна светлина взе лулата си и погледна хитро.
— Да се ожениш и за двамата.
Дори за малко да се задави с чая и Рейчъл я потупа по гърба.
— Да се оженя за двамата? Извини грубите ми думи, Звездна светлина, но ти ми се надсмиваш.
Старата жена се разсмя и заудря с длани коленете си.
— Това е единствения изход. И двамата имат нужда от теб. Така ще бъде най-справедливо.
Рейчъл застана до Дори и сложи ръка на рамото й.
— Нима може да се ожени за двама мъже едновременно? — тя не можеше да повярва, че Звездна светлина наистина смята, че така може да се разреши проблемът на приятелката й.
— Право на всеки мъж и жена е да вземе втори съпруг при по-особени обстоятелства. Вождът може да разреши това — тя посочи с глинената лула хлътналите си гърди. — Аз съм вождът — тя захапа лулата и я запали с една тлееща сламка. — Понякога това се налага, когато човек трябва да оцелее.
— Двама съпрузи! — сега Дори се разсмя. — Това направо ме убива.
— И двамата трябва да дадат съгласието си.
— Но сигурно няма да го направят, нали? — попита Рейчъл, все още малко смутена.
Звездна светлина вдигна рамене.
— Зависи. Ако и двамата не могат без нея?
Дори се усмихна.
— Двама съпрузи — каза тя, по-скоро на себе си, отколкото на Рейчъл и Звездна светлина.
— Не си и предполагала такова нещо, нали? — Рейчъл клекна до нея.
Тя я погледна ухилена до уши.
— А, защо не? Ще им бъда добра съпруга.
— Знам, но…
— Но, какво, Рейчъл, мила? — Дори се изправи. — Нравите на тези хора са различни от нашите, но не са толкова лоши. Просто по-други. Предложението на Звездна светлина може би звучи странно, но е разумно.
Рейчъл погледна Звездна светлина.
— Ти сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно — старата жена изпусна дим от лулата си. — Помисли си, Огнена коса, и говори с твоите мъже. Ако са съгласни да те делят, прати ги при мен, за да разбера дали намеренията им са сериозни. Ако племето е съгласно, веднага щом се приготвите за празненството, ще ви оженим — тя посочи Ка-уе-рас, който беше заспал на една кожа. — Този народ има нужда от деца. Няма да протакаме сватбата.
Рейчъл подаде кожуха на Дори и я изпрати до вратата.
— Наистина ли ще направиш това? — прошепна тя.
Дори погледна приятелката си.
— Знам, че смяташ това за неправилно, но знаеш, че в Библията има много мъже с повече от една съпруга. Защо аз да не мога да имам двама мъже, ако моето и техните сърца го искат?