Рейчъл се усмихна.
— Никога не съм си представяла, че съм способна да кажа това, но ти наистина си права. Ако Вчерашния гръм и Мъжа сянка искат да те споделят, знам, че в сърцето си носиш достатъчно любов, за да го направиш — тя целуна сипаничавото лице на Дори. — Хайде, върви и говори с твоите мъже и ми кажи какво са решили — добави Рейчъл с усмивка.
Дори излезе в мразовитата нощ и пусна завесата след себе си.
Глава двадесет и четвърта
— Не можем да тръгнем по средата на зимата — просъска Хубава жена в ухото на. Счупения рог. Огледа се, за да се увери, че никой не я чу. Десетината индианци от стана, които все още не бяха умрели от глад и туберкулоза, спяха в колибата, сгушени до огнището. — Ще замръзнем. Дивечът е малко. Ще загинем от глад.
Счупения рог натъпка в торбата си един прокъсан кожен елек.
— Трябва да се махаме. Тук витаят зли духове — духове, които ще ме убият.
Хубава жена придърпа по-добре кожуха си около хилавите си рамене.
— Ще умрем в гората и няма да има кой да зароби костите ни! Няма да ни погребат, ще изгнием на тази земя и никога няма да можем да отидем в небесата, при нашите деца.
Той гневно я погледна.
— Ще умрем, ако останем тук.
— Пролетта…
— Няма да доживеем до пролетта с този лош късмет, който ни е налегнал — той посочи с глава към спящите мохоки. — Погледни ги. Смъртта витае над тях — той сбърчи нос. — Усещам гнилия й дъх. Чувам как пляска с крила в тъмнината. Виждам я как се спотайва в ъглите.
— Не трябва ли да вземем и нашите братя и сестри и да ги отведем от това злокобно място? Ако смъртта е толкова близо, те няма да оцелеят, докато се върне великият им вожд.
Счупения рог насочи вниманието си към купчината оръжия до вратата. Внимателно избра няколко от тях.
— Те само ще ме забавят. Няма да влача трупове след себе си.
Хубава жена погледна към жалките спящи тела. Два гарвана едва дишаше. При всяко вдишване гърдите му хъхреха. Хубава жена знаеше, че Счупения рог е прав. Сигурно наистина бяха прокълнати, щом гладът и болестите така внезапно ги връхлетяха. Тя се обърна, погледна мъжа си и си помисли, че не след дълго смъртта ще се загнезди и в нейните гърди.
— Аз ще тръгна с вожда, моя съпруг.
— Не, няма.
Тя взе торбата на Счупения рог от пода и сложи няколко домакински съда в нея.
— Ще приготвям храната ти и ще ти нося вода, за да можеш ти, велики вожде, да не се занимаваш с такива женски работи.
— Няма да издържиш. А по това време на годината ще се наложи да правим дълги преходи.
— Ако не издържа, може да ме оставиш или да ме убиеш — като видя, че той се замисля над думите й, тя бързо продължи. — Тази жена ще се грижи добре за мъжа си, великия вожд. Тя ще бъде до него, за да откликне на всяка негова нужда и желание — тя прокара ръка по излинелите му хълбоци.
Счупения рог се замисли и кимна в знак на съгласие.
— Добре, жено, можеш да дойдеш с великия вожд, но те предупреждавам — той вдигна показалеца си. — Ако ми пречиш, ще те оставя като храна на вълците. А сега побързай. Трябва да потеглим, преди слънцето да се е показало на хоризонта.
— Няма ли да изчакаш другите да се събудят, за да им кажеш? — тя бързо започна да прибира каквото й падне от пода и от стените, понеже се страхуваше, че може да тръгне, преди да се е приготвила.
Счупения рог заплашително присви очи. Той сграбчи Хубава жена за рошавата коса и рязко я дръпна назад. Тя изпусна кожената торба.
— Да не би да си мислиш, че на този вожд му трябва разрешение от собствения му народ, за да отпътува и да се спаси… да спаси и тях?
Ръката й посегна към главата, за да намали болката.
— Как… как можеш да ги спасиш, когато те вече умират?
Той отново дръпна назад главата й.
— Млъкни! — извика той приглушено. — Ако този народ загине, ще си намеря друг, но най-напред трябва да се отървем от проклятието! Злите духове, които витаят в този стан, трябва да се прогонят. Трябва да си възвърна онова, което по право ми принадлежи!
— Да, да. Тази глупава жена разбра думите на великия вожд.
— А сега побързай с прибирането и недей да ми важничиш като оная бяла курва Рейчъл. Ако пак говориш на този мъж с такъв тон, ще ти разбия устата — той пусна косата й и я плесна по врата.
Хубава жена застана на колене, за да събере нещата, които се бяха разпилели от падналата чанта.
— Бялата курва, нали? Заради нея ли искаш да оставиш тази жена? За да можеш да вземеш оная за жена, а?
— И дума не съм обелил, че ще взема бледоликата Рейчъл! Ще убия и нея, и брат си. Сега побързай, иначе ще те оставя да умреш заедно с другите — той преметна на гърба си един колчан със стрели и взе от стената най-добрия лък. До прага на колибата беше оставил един мускет.