— Вземи каквото трябва и се облечи добре. Донеси снегоходките.
— Моите са изгнили.
— Вземи на някой друг. На тях не са им нужни. Сложи всичко в един вързоп, за да можеш да го носиш. Вождът носи само оръжието си — той се изпъчи и се потупа мъжествено по гърдите. — Ще пътуваме на юг, към Чесапийк, за да открия племето на майка си. Ще си взема опашката от брат си и така ще се отърва от проклятието — той се усмихна при тази мисъл. Гласът му стана потих и неуверен. — Ще убия Танцуващия ураган — той се потупа по гърдите с юмрук. И тогава ще взема бялата курва за себе си.
Заради мразовитото януарско време сватбата на Дори щеше да бъде в голямата племенна колиба. След вълнуващия брачен ритуал — ръководен от великата майка, Звездна светлина и от новия шаман, Танцуващия ураган индианците отрупаха с подаръци булката и младоженците. След това започна пиршеството. Танцуващия ураган се извини и отиде да обсъди някакви важни въпроси със старейшините, но обеща да се върне при Рейчъл по-късно.
От гредите на племенната колиба висяха фенери, които хвърляха ярка златиста светлина. Колибата беше пълна, а всички присъстващи бяха дошли с най-хубавите си дрехи, за да почетат младоженците. В огнището, в средата на колибата, беше стъкмен голям огън, който топлеше гостите, а отблясъците му изпълваха и най-отдалечените ъгли на дървената колиба със светлина, докато навън беше непрогледна зимна нощ.
Ритъмът на барабаните и дрънкалата, пикантната храна и дружелюбната обстановка скоро замаяха главата на Рейчъл. Беше облечена в бяла рокля от еленова кожа. Смееше се и танцуваше е другите индианци, докато се измори и й се зави свят.
Докато се въртяха с Туубан в ритъма на танца, тя наблюдаваше Дори, която седеше между двамата си съпрузи, а около тях се бяха скупчили децата. За огромна изненада на Дори, когато тя направи предложението си, никой от двамата мъжете не възрази. И двамата с готовност се съгласиха да й станат съпрузи, когато осъзнаха, че само единият от тях ще бъде щастливецът, ако Дори трябваше да избира. Щом никой от тях не можеше да я има, по-добре да си я поделят. Беше решено, че всеки мъж ще живее в своя си вигвам. Дори щеше да живее и в двата вигвама, а децата бяха добре дошли на двете места. Изглежда, с това странно споразумение, децата на Мъжа — сянка се сдобиха не само с майка, но й с втори баща. Вчерашния гръм се радваше на голямото семейство на Мъжа сянка, а децата му бяха влезли под кожата, сякаш бяха любимите му племенници. Той направи на Дори сватбен подарък — наметало с пера, но не забрави и децата.
Туубан завъртя Рейчъл. Тя отметна назад глава и се разсмя, когато залитна. Две силни ръце, с медни гривни на бицепсите, я подхванаха. Когато вдигна поглед, видя, че е в ръцете на Танцуващия ураган, а Туубан беше изчезнал. Както я държеше, той се наведе и я целуна по пулсиращата вена на шията.
— Свърши ли си работата? — попита тя, замаяна от близостта му.
Рейчъл се развълнува много по време на сватбения ритуал и в очите й изскочиха сълзи на объркване. Толкова силно искаше да бъде обичана и да обича. Искаше бракът й с Танцуващия ураган да сполучи.
— Не, още не сме приключили, но старейшините настояха да се върна при теб, преди някой друг мъж да те отвлече във вигвама си — той обгърнах ръка раменете й и зарови лице във врата й. — Ти си най-красивата жена тази вечер. Най-красивата жена в целият Чесапийк — той огледа насъбралото се множество и прошепна с дрезгав глас. — Мъжете открито се възхищават от красотата ти, а мен сигурно ме мислят за глупак, че още не съм те отвел във вигвама, който е твой дом.
Тя сплете ръце около врата му.
— Видях те да говориш с Та-уа-ни. Можа ли да се разбереш с нея?
— Тя отказа да се ожени за трапера, за който ти казах.
— А Ка-уе-рас?
Той нежно докосна с устните си нейните устни.
— Каза, че ще ми го даде, ако цената е добра.
Рейчъл зяпна от ужас.
— Тя ще ти продаде сина ти?
— Недоказаният ми син.
Тя се засмя невярващо.
— Няма значение. Той е още бебе — тя положи ръка на широките му рамене. — Какво ще направиш?
— Иска много висока цена. Или да й платя в пари — той млъкна, — или да се оженя за нея.
Рейчъл прехапа долната си устна. Той я изпитваше — усети това по гласа му. Рейчъл събра цялото доверие, което, дълбоко в себе си, изпитваше към мъжа си.
— Ако й откажеш, тя може би ще си тръгне и ще вземе и Ка-уе-рас Щом иска да го продаде на теб, значи може да го предложи и на някой друг.
Рейчъл погледна към групата млади воини, които се бяха събрали около Та-уа-ни. Тя беше увлечена в разговора. Думите на мъжете бяха доста дръзки. Единият от тях сложи свойски ръка на хълбока й. Друг се опита да я целуне. Рейчъл чу звънливия й смях през шума на празненството. Ка-уе-рас го нямаше наоколо.