Танцуващия ураган замислено прокара пръсти по гарвановочерната си коса.
— Да, трябва да се направи нещо, за да се предпази детето. Само че не знам какво точно.
— Трябва да я накараме да ти го даде, Урагане. Заплаши я. Убий я, ако се налага.
Усмивка пробяга по чувствените му устни.
— Не мога да я убия. Все още не е направила нищо нередно.
Рейчъл скръсти ръце.
— Трябва да направиш нещо, за да остане детето при теб — тя замълча. — За да остане при нас.
Той я гледаше напрегнато.
— Искаш да се грижиш за детето на друга жена?
— Той е твое дете. Щом съм твоя съпруга, трябва да се грижа за твоето дете.
Ураган погали скулата й с опакото на ръката си.
— И ще направиш това заради този мъж?
— Ще направя това за съпруга си — тя затвори очи и го целуна по устните. Беше й толкова хубаво, че е така близо до него, че чувства устните му върху своите.
— Ще говоря утре със Звездна светлина и Шаакан за момчето. Тази нощ мога само да се помоля на Бог да ми помогне.
— Тази вечер ще се помолим за детето — прошепна Рейчъл и насочи ръката му, докато стигна до бедрото й. — А какво ще правим с Рейчъл и Танцуващия ураган?
Той пак я целуна, този път по-настойчиво, и тя се отпусна в ръцете му. Единственото, което желаеше, беше отново да му принадлежи.
Устните им бързо се разделиха и в един трепетен миг погледите им се сляха. Танцуващия ураган я вдигна с мускулестите си ръце. Рейчъл положи глава на рамото му, без да я е грижа, че ще ги видят, в такава страстна прегръдка. Когато Ураган я понесе към изхода, тя го спря.
— Кожусите ни. Навън е такъв студ — прошепна тя в ухото му.
— Аз ще те стопля — каза той, когато я е изнасяше от колибата в студеният нощен въздух. — Върни се при мен, Рейчъл, любима, и аз ще те скрия в прегръдките си и никога няма да усетиш студ.
Тя отметна глава и смехът й прокънтя в мразовитата нощ.
— Уж ме молиш, а всъщност вече ме отнасяш. Значи ме отвличаш, а?
Той захапа ухото й.
— Бързам да те отнеса до постелята, защото иначе ще те обладая още тук, на снега.
— Бррр, много е студено — тя обсипа устните му със сластни целувки. — По-добре да влезем вътре и да се усамотим на топло.
— Както желаеш.
Въпреки режещия студ на зимната нощ, Рейчъл почувства познатата топлина в стомаха си, което се разливаше нагоре, по цялото й тяло. Танцуващия ураган шепнеше на алгонк любовни думи в ухото й. Не разбираше всичко, но това нямаше значение. Рейчъл не знаеше какво ще стане с Та-уа-ни и Ка-уе-рас, но вярата й подсказваше, че времето, с божията помощ, ще разреши този въпрос. Когато Ураган я внесе във вигвама, който деляха с Туубан, Рейчъл усети, че в сърцето й се възцари покой.
Щом влязоха, той бавно я остави на пода, а телата им се докоснаха.
— Ами Туубан? — попита Рейчъл. — Това е неговия вигвам.
Ураган отиде да завърже кожената завеса отвътре, така че никой да не ги безпокои.
— Тази нощ ще спи на друго място.
Тя взе завивките на Ураган и ги разстла близо до огнището.
— Ти всичко си предвидил — каза му тя закачливо. — Ами, ако ти бях отказала?
Той се обърна, беше завързал здраво завесата.
— Но не го направи — той започна да развързва кожената си риза.
Тя се усмихна. Стоеше с отпуснати ръце и го гледаше как се съблича.
Когато Танцуващия ураган усети, че тя го наблюдава, започна да се съблича по-бавно. Поклащаше се в отсечения ритъм на сватбените барабани, които отекваха в нощта.
Рейчъл усети, че дишането й се учестява. Когато видя бронзовата плът на Танцуващия ураган в приглушената светлина на тлеещите въглени, почувства как краката й отмаляват. Той танцуваше бавно, мускулестите му и бедра плавно се извиваха. Продължи да се съблича и негово движение беше пълно със сласт.
Рейчъл облиза долната си устна, която изведнъж пресъхнала. Искаше да се приближи до него й да го гали. Искаше й се да остане така завинаги и да го гледа как танцува под древните звуци на барабаните.
Ураган беше свалил ризата си и мускулите на гърдите му се напрегнаха, когато се наведе, за да развърже връзките на кожените си панталони. Той започна бавно да се движи в кръг. Бедрата му повтаряха ритъма на приглушената музика. Възпламенена от действията и голотата му, Рейчъл понечи да се приближи до него, но той едва поклати глава, а на устните му се появи игрива усмивка.
Движеше ръцете си в плавни, но мъжествени движения и очертаваше във въздуха фигури, а тялото му се въртеше и извиваше под звуците, които обгръщаха Рейчъл и я подканяха. Когато заговори, гласът му беше плавен и сластен като движенията му.