— Най-добре е да кажеш на твоето момче да спре с бърборенето си или всички ще отидем в казана… — каза тихо един глас зад Рейчъл.
За момент всички замълчаха.
— Какво казахте? — прошепна Рейчъл.
— Чу ме. Казах да го накараш да млъкне, преди да са ни изяли за вечеря. Те го правят, както знаеш. Ядат хора.
Тръпка на уплаха премина бавно по гърба на Рейчъл.
— Името ми е Рейчъл, Рейчъл Мороувър. А вие коя сте?
— Казвам се Дори. Мама ме наричаше Дорийн, но аз реших, че едва ли това е името, подходящо за повлекана като мене. Така че викай ми Дори.
Преди две седмици Рейчъл би била шокирана от такъв разговор. Но сега бе толкова зажадняла за човешки контакт, че не обръщаше внимание коя бе Дори. Очевидно тази жена знаеше нещо за червенокожите и може би щеше да помогне.
— Приятно ми е да се запознаем, Дори. Отсреща е… моят годеник, Гифърд Лангстън.
— Лангстън, така ли? Е, най-добре би било да кажеш на своя капризен мъж, че ако не кротува, онези, мохоките, ще му откъснат мъжките атрибути и ще ги опекат на шиш. Тези индианци са от лошите. Онова копеле, Счупения рог, той е настроил всички. Разядосал е индианците в околността на стотина мили. Виж, според мен, повечето от мохоките са с англичаните. Но тези, сенеките, дето живеят отвъд реката Сейнт Лоренс, те са с французите. Счупения рог е убедил някак си цялото селище да върви по този път. Глупакът мисли… — Рейчъл я чу да се прокашля и плюе на прашната земя, — че той и французите ще затрият всички англичани от северните колонии.
— От… от кога си пленница?
— На тази банда или на последната?
— Нима Счупения рог не те е отвлякъл?
— Спечели ме на зарове. Няколко от ония кресльовци, сенеките, ме откраднаха преди близо година. Те не бяха лоши. Не ме биеха твърде много и бяха къде-къде по-внимателни от стария Джесоп, към който бях закрепостена.
— Била си закрепостена? — попита Рейчъл шокирана.
Желанието на Дори да живее бе очевидно силно и Рейчъл й се възхищаваше за това.
— Продадоха ме в Лондон преди три години, защото откраднах, за да нахраня умиращото си бебе. Вместо да ме обесят или да ме хвърлят в Нюгейт да изгния, бях продадена по договор за седем години. Старият Джесоп ме купи в Кънектикът. Мразех зимите и неговите вонящи на риба ръце, които ме докосваха навсякъде всяка вечер, независимо от това дали кървях или не. Не го беше грижа много за жена му, предполагам… — тихо се засмя тя. — И когато сенеките ме откраднаха, аз си въобразих, че се издигам в този свят.
— А след това тези, другите индианци, те загубиха на зарове при игра със Счупения рог?
— Тъжна история, нали?
— И сега какво? Какво ще прави с нас Счупения рог?
— Жените продава на французите за пушки и пиене.
Рейчъл се поколеба за момент, преди да сниши гласа си, за да бъде сигурна, че Гифърд няма да чуе.
— А мъжете?
— Измъчват ги и най-често ги убиват — каза тя невъзмутимо.
Рейчъл се облегна на своя стълб, затваряйки очи. Проклятие! Вината беше само нейна. Тя беше казала на Гифърд, че ще бъде по-добре за тях да вървят безропотно със Счупения рог. Сега какво щеше да прави… Какво щяха да правят и двамата? Не можеше да позволи Гифърд да умре в ръцете на отвратителните същества!
Когато Рейчъл не проговори, отново, Дори изви ръце, докато успя да докосне голата ръка на Рейчъл.
— Рейчъл, мила.
Рейчъл пое дълбоко въздух. Сега не беше време да се самосъжалява. Ако щяха да се измъкват оттук живи, трябваше да бъдат в състояние да мислят трезво. Тя се усмихна. Докосването на Дори беше успокоително.
— Глупаво беше от моя страна да изплюя това точно сега. Но това си е самата истина. Тези мохоки са мръсни гадове. Преди седмица ги видях как убиха един мъж и изядоха месото му до кости.
— Тогава трябва да избягаме.
— Няма бягство, освен чрез смъртта.
— Не вярвам в това. Нито за миг даже. Брат ми Томас ще дойде да ни вземе. Знам, че ще го направи. Знам, че просто трябва да почакам. Томас ще освободи мен и Гифърд, както и тебе, Дори.
— Ти си лейди, нали така? Имаш пари? Татенце с титла?
— Той е граф, но не е много влиятелен. Защо? — попита тя, не виждайки смисъл във въпросите, които задаваше Дори.
— Говориш точно като човек, който винаги е получавал онова, което е искал. Вярваш в приказки, струва ми се.
— Вярвам във Всемогъщия Отец в неговата защита — каза твърдо тя.
— Е, къде беше неговата защита, когато Счупения рог те отвличаше? Използвай ума си, момиче. Нямаш никой, който да те защити. Нямаш нищо, освен ума си.
— Господ не е и няма да ме изостави…
— Шшт! — прекъсна разговора Дори. — Идва онази кучка със заешката устна. Тя е много подла. Мохоките я наричат Хубава жена, само защото е толкова грозна. Тя е първата жена на Счупения рог. А той има четири. Гледай да не я разсърдиш. Ще ти откъсне езика, без да й мигне окото.