Дълго време лежаха така преплетени и не искаха да се отделят един от друг. Здравото мъжко тяло на Ураган, притиснато към меките й извивки, създаваше у Рейчъл чувство на сигурност. Чак когато тя се унесе, Ураган се премести, легна до нея, взе я в прегръдките си и придърпа едно леко одеяло.
— Спи Рейчъл, моя любов, моя любима — прошепна той. — Спи, а утре ще започнем живота си отново.
Глава двадесет и пета
На другата сутрин Ураган стана рано и отиде на лов с по-младите мъже. Целуна силно Рейчъл по устата и я зави с още една кожа. Каза й, че ще се върне по обяд. Тя сънено му махна за довиждане, обърна се и се унесе отново в блажени сънища.
Рейчъл спа до късно и когато стана и отиде до реката, за да донесе прясна вода, разбра, че целият стан обсъжда живо новината, че шаманът и жена му отново са заедно. Рейчъл тъкмо се беше върнала във вигвама на Туубан, когато Дори се появи запъхтяна и я извика.
— Рейчъл, мила!
Рейчъл се обърна и й се усмихна.
— Сватбата беше прекрасна — засенчи очите си с ръка, защото сутрешното слънце блестеше ослепително върху белия сняг. — Извинявай, че не можах да ти честитя както трябва.
— Разбрах, че и ти си имала малко тържество — намигна й Дори.
Рейчъл се разсмя.
— Все едно, пожелавам ти да бъдеш много щастлива. Сигурна съм, че ще бъдеш.
— Да, да — тя махна с ръка. — Да не говорим за това. Искам да ти кажа нещо много важно.
Рейчъл се намръщи.
— Какво има? Какво е станало?
Дори кимна с глава към вигвама, който беше собственост на Танцуващия ураган и Рейчъл, но сега беше зает от Та-уа-ни.
— Става дума за оная кучка. Не я изпускай от очи. Малко след като ти и мъжът ти си тръгнахте, оня трапер, Малвин, се върна в лагера. Та-уа-ни го заведе в постелята си и остави детето да се мотае из племенната колиба.
— Ка-уе-рас добре ли е?
— Разбира се. Сложих го да спи с децата на Мъжа сянка и той спа дълбоко през цялата нощ, но на сутринта — тя вдигна пръст — майка му се развика къде й било детето.
— Защо не ме събуди? Какво направи?
Дори вдигна рамене.
— Какво мога да направя? Тя все още му е майка, а Танцуващия ураган вече беше тръгнал. Мъжа сянка ми каза да й го дам и така и направих.
Рейчъл хвана Дори за ръката.
— Къде е той сега?
— При майка си, но не ги изпускай и двамата от погледа си. Мъжа сянка снощи ми каза, че тя предложила да го продаде на Танцуващия ураган. Няколко души са го чули с ушите си! — тя тихо подсвирна. — Тая мръсница е напълно побъркана. Не се знае какво може да направи.
Рейчъл кимна и погледна към вигвама на Та-уа-ни. Наоколо нямаше никой, но видя, че кожената завеса на входа е завързана отвътре.
— Щом се върне Ураган, ще трябва нещо да се направи. Ако трябва ще свикаме племенния съвет. Щом живее при нас, тя е под властта на Звездна светлина.
Дори я потупа по ръката и се опита да успокои приятелката си.
— Хайде, не се ядосвай. Исках само да те предупредя какво се кани да направи оная, за да си нащрек за нея и за малкия. Това е работа на баща му, а не твоя. Нека той да се оправя с нея.
— Да, права си. Просто не искам да му се случи нещо лошо.
— Знам. Иди си върши работата, а аз също ще хвърлям по едно око. Мъжете ще се върнат скоро. Трябва вече да се връщам при дечурлигата.
След около половин час Рейчъл чу някаква жена да се дере с все сила. Веднага разбра, че това е Та-уа-ни.
Рейчъл излезе бързо навън, дори не си сложи кожуха. Трепереше от студ. Обви ръце около тялото си и изпъна глава, за да вади за какво крещи Та-уа-ни.
Траперът беше излязъл от вигвама на Та-уа-ни, облече като за път, в дълга шуба от меча кожа, а на гърба му имаше вързоп. Та-уа-ни му викаше на ирокезки, вървеше: подире му и влачеше Ка-уе-рас след себе си.
Траперът на два пъти се обърна и рязко й каза нещо.
Рейчъл не можеше да разбере всичко, което Та-уа-ни казваше, но очевидно искаше да замине с него, а той й каза да си наляга парцалите. Ка-уе-рас пищеше и плачеше, влачеше крака, докато майка му го дърпаше след себе си.
Без да се колебае, Рейчъл се затича през ливадата след Та-уа-ни и трапера, който очевидно си тръгваше. Ка-уе-рас беше полуоблечен. Нямаше ръкавици, а на краката имаше само един мокасин. Кожухчето от видра, което Рейчъл му направи, беше преметнато през едното му рамо и се влачеше в снега.
Рейчъл съзнаваше, че Та-уа-ни има право да иде, където си иска и че тя самата ще бъде безкрайно доволна, ако бившата съпруга на Ураган се махне, но нямаше право да застрашава живота на Ка-уе-рас. Ако смяташе да гони своя трапер в тоя февруарски студ, трябваше да остави детето на сигурно място.