Когато Ка-уе-рас видя Рейчъл, започна да плаче и да я вика по име. Протягаше към нея премръзналите си пухкави ръчички. Рейчъл застана пред Та-уа-ни, скръсти ръце и рязко й каза: .
— Върви с трапера, но остави детето.
— Махни се от пътя ми, бяла курво, дето отмъкна мъжа ми. Детето е мое. Мога да го заведа, където си искам!
— Той има и баща, великият и всемогъщ шаман. Той има същите права над него, още повече че ти си лоша майка! — тя вдигна заплашително пръст към красивото лице на Та-уа-ни. — Ти не искаш Ка-уе-рас. Той ти е нужен само за да изнудваш другите. Остави го тук, ще бъде на сигурно място.
Та-уа-ни присви злъчно черните си бадемови очи.
— Тази жена по-скоро ще го удави като кутре, отколкото да го остави на теб!
Тя злобно блъсна Рейчъл в снега. Преди Рейчъл да успее да се изправи, Та-уа-ни грабна Ка-уе-рас и хукна след трапера.
От околните вигвами бяха наизлезли жени и деца, за да разберат за какво е цялата олелия. Една от жените изтича да повика Звездна светлина. Та-уа-ни отново започна да вика на трапера да я почака. Говореше му, на смес от ирокезки и английски, колко много го обича и как ще му угажда във всичко, ако я вземе със себе си.
Рейчъл се изправи и се затича след тях. Бяха излезли от пределите на лагера и сега вървяха по пъртината, която водеше към реката.
— Та-уа-ни! — извика Рейчъл. — Пусни го!
— Ей-чъл! — хлипаше Ка-уе-рас. Кожухчето му беше паднало, а майка му го носеше преметнат през рамото й като чувал с царевица.
Сълзи на безсилие бликнаха в очите на Рейчъл, докато тичаше, за да ги догони. Най-сетне, точно когато Та-уа-ни приближи брега, тя ги настигна. Траперът вече вървеше по замръзналата река, на изток. Та-уа-ни стъпи върху леда.
— Моля те, Та-уа-ни — Рейчъл спря на брега. — Дай ми го, моля те. Баща му ще се грижи за него, кълна се.
— Малвин, Малвин! — викаше Та-уа-ни, без да обръща внимание на молбите на Рейчъл. — Чакай ме, любими! Чакай! Ще ти дам момчето! Ще го продадем! Ще спечелим добри пари!
Рейчъл погледна заснежения лед на реката. Обзе я ужас. Ураган я беше предупредил да не стъпва върху леда, но Та-уа-ни се измъкваше! Отнасяше сина му, единственото дете, което може би щяха да имат.
— Недей Рейчъл, мила! — Рейчъл чу, как Дори извика. — Рейчъл стъпи много предпазливо върху леда.
— Ще внимавам — извика тя през рамо. — Искам да взема Ка-уе-рас.
— Махни се от леда, мила! Опасно е!
Рейчъл бързо тръгна след Та-уа-ни, която беше се отдалечила на няколко метра от брега.
— Дай ми детето!
Та-уа-ни се обърна рязко.
— Щом искаш това безполезно дете — извика индианката, — вземи го! На мен само ми пречи!
Като каза това Та-уа-ни свали детето от рамото си и го метна във въздуха.
Рейчъл скочи, за да го хване, преди да падне върху леда и в този миг чу пропукване под краката си. Ка-уе-рас хлипаше и зъбите му тракаха от студ. Той се притисна към Рейчъл и през сълзи повтаряше името й.
— На ти момчето, на ти и това! — извика Та-уа-ни, рязко се обърна и удари Рейчъл по лицето, така че я зашемети. Когато индианката замахна втори път, Рейчъл приклекна и плъзна Ка-уе-рас по леда, към брега на реката.
— Върви при Дори — каза тя на детето, когато го пусна. — Върви!
— Ейчъл!
— Върви ти казах! — извика строго Рейчъл, за да не би детето да се върне отново при нея.
Ка-уе-рас продължи да хлипа името й, но скочи на крака и се затича към брега, където Дори чакаше с отворени ръце.
Точно когато Дори хвана момчето, Рейчъл усети удар по краката си. Ледът изпука, когато тупна върху него.
Жените, които стояха на брега, викаха на Рейчъл и Та-уа-ни да се връщат обратно.
Та-уа-ни издаде вик на ярост и се хвърли върху Рейчъл, но тя се претърколи и скочи, преди индианката да й връхлети. Щом Рейчъл се обърна с лице към нея, видя, че в ръцете й проблесна острието на нож.
Рейчъл вдигна помирително ръце.
— Стига. Достатъчно. Върви при твоя мъж.
Та-уа-ни замахна с ножа и се наведе заплашително.
— Ти ми отне мъжа!
— Ти сама го напусна!
— Взе ми детето!
Рейчъл се изсмя на нелепото й обвинение.
— Ти го подхвърли! Каза, че не го искаш! — тя сниши глас. — Та-уа-ни, не ти желая злото. Моят мъж ще се грижи добре за сина си. Тръгвай. Върви с трапера. Нали това искаше? Нали искаше да се освободиш от детето и от грижата за него?
Та-уа-ни отмести поглед от Рейчъл и видя, че траперът наистина се отдалечава в източна посока.
— Върви! — подкани я меко Рейчъл. — Ще кажа на Ураган, че си му оставила детето.
Та-уа-ни наведе ножа и се стегна. Рейчъл отстъпи и й направи път. Чуваше как леда стене под краката й, а наоколо се образуват пукнатини. Тя тръгна към безопасния бряг.