— Върви при него, но не се отдалечавай от брега предупреди тя индианката, като внимателно следеше движенията й. — Ледът е опасен, а течението е бързо. Може да се пропука.
— Чакай! — извика Та-уа-ни на трапера — Почакай ме! — тя тръгна към него.
Рейчъл вече й беше обърнала гръб, когато видя с ъгъла на окото си, че Та-уа-ни замахва с ръка. Усети пробождане като от нажежено желязо по ръката си, която вдигна, за да се защити. В миг тънката й муселинова риза се обагри в аленочервено. Без да се замисля Рейчъл, замахна с крак и ритна Та-уа-ни по ръката, за да се предпази от следващия й удар.
Та-уа-ни изстена от болка, когато ножът падна от ръката й и се плъзна по леда. Рейчъл погледна ръката си, която силно кървеше. След това погледна Та-уа-ни, извика гневно, сви ръка в юмрук и удари Та-уа-ни в корема.
Индианката изстена и падна.
— Ставай и се махай! — властно извика Рейчъл, без да обръща внимание на кръвта, която капеше върху белия сняг. — Махай се оттук и да не си посмяла да се върнеш, защото ще те разпоря и ще окача на едно дърво червата ти, да ги ядат гарваните!
Та-уа-ни се дръпна, обладана от суеверен ужас, и направи знак с ръка, за да се предпази от злите клетви, които другата жена може бе мълчаливо й отправяше. Като гледаше Рейчъл, индианката се изправи на крака и се затича към средата на реката. Викайки трапера по име, а той й подвикна през рамо да се връща.
Рейчъл видя, че Та-уа-ни настигна Малвин. Той се обърна и я удари по устата с юмрук. Тя падна върху леда и в този миг се чу ужасяващо изпращяване.
Дори извика на Рейчъл да тича към брега. Една голяма площ от заледената река започна да се пропуква. Рейчъл едва беше стигнала брега, когато чу първия плясък. Обърна се и видя, как реката повлече трапера и индианката.
— Та-уа-ни! — извика Рейчъл.
Въпреки че я ненавиждаше, не искаше да се удави в черните води. Без да се замисля, тя тръгна обратно към реката, защото се надяваше, че може да помогне на индианката да изплува. Виждаше тъмната й глава ту да се подава, ту отново да потъва в дупката, докато се опитваше да се измъкне от водата. Щом се хванеше за някой по-здрав леден къс и се опиташе да се изтегли върху него, той се напукваше и тя отново падаше във водата. Траперът беше изчезнал.
— О, не, недей! — извика Дори и стъпи върху леда, хвана Рейчъл за ръката и я задърпа към брега. — Не е нужно и ти да умираш.
— Дори, не можем да ги оставим да се удавят — възрази Рейчъл, като се опитваше да се отскубне от нея.
— Късно е — извика Дори. Опитваше се да вразуми Рейчъл. — Ледът се е пропукал навсякъде.
Точно в този момент една голяма пукнатина запълзя към тях. Рейчъл и Дори хукнаха към брега.
Ледената вода намокри върха на мокасината й, точно когато една от жените я изтегли на брега. Рейчъл се свлече на снежния бряг изтощена и замаяна от загубата на кръв. Ка-уе-рас успя да се промъкне до нея и се мушна в ръцете й. Рейчъл го прегърна силно и заплака, успокоена, че синът на Ураган е спасен. Плачеше и за смъртта на Та-уа-ни и трапера. Дори се приближи и застана на колене до нея, за да види раната й.
— Много е дълбока — чу я да казва на една от жените. — Но няколко шева ще я оправят.
През следващите няколко часа съзнанието на Рейчъл беше замъглено. Жените я занесоха във вигвама на Туубан и й дадоха да пие някаква ужасна смес. След това почистиха раната й и я зашиха. Билковата напитка помогна на Рейчъл да не усети нищо. После я съблякоха гола и я завиха с кожи в постелята на Танцуващия ураган. Рейчъл си спомни, че искаше да стане и да оправи Ка-уе-рас, но й беше толкова студено, че не можеше да мисли добре и едва говореше… а кожите бяха толкова топли. Дори я увери, че детето е добре и не след дълго Рейчъл се отпусна и заспа.
Когато отвори очи, видя, че е късно следобед, а Танцуващия ураган беше коленичил до нея и внимателно сменяше превръзката й.
— Ураган?
Той се усмихна.
— Виждам, че моята тигрица пак се е сражавала.
Тя се опита да седне, но той нежно я накара отново да легне.
— Ураган, тя се удави. И двамата загинаха. Не можехме да ги спасим.
— Разбира се. Цялата река се пропука — той я целуна. — Но ти спаси Ка-уе-рас.
Тя затвори очи, навлажни пресъхналите си устни и пак отвори очи.
— Казах й да не ходи по леда. Предупредих я…
— Шшт — успокои я той. — Всеки сам си избира съдбата, Рейчъл, любима. Та-уа-ни сама направи своя избор.
— Но…
Той притисна устните й с пръст.
— Моят син е жив и това е най-важното — той взе ръцете й. — А сега ме слушай внимателно, Рейчъл. Трябва да разбера нещо и след това ще те оставя да поспиш — той притисна ръцете й в своите и почака, докато тя го погледна с небесносините си очи. — Кажи ми, съпруго моя, сигурна ли си, че искаш да приемеш сина ми в нашия вигвам. Защото ако не искаш, има кой да се погрижи за него.