Тя поклати глава. Опитваше се да се съсредоточи и да говори смислено.
— Аз съм задължена да се грижа за детето на мъжа си. Стига сме обсъждали това. Той ще живее с нас.
Той мушна ръцете й под кожите.
— Добре, моя смела Рейчъл. А сега спи.
Тя затвори очи и се сгуши между топлите завивки.
— Ураган?
— Да, любов моя. Тук съм.
— Мислех си за конете и за провизиите, които ще ни трябват, когато тръгнем за река Охайо.
— Сега си почивай — той приглади тъмната й коса. — Ще говорим за това, когато се възстановиш.
— Хрумна ми една добра идея — тя отвори очи, за да го погледне, измъкна ръката си изпод завивките и го докосна. — Обещай ми, че няма да се ядосаш и ще ме разбереш.
Гарвановочерната му коса докосна раменете му, когато той кимна с глава.
— Как може сърцето ми да ти се сърди днес, когато рискува живота си, за да спасиш моя син.
Почувства, че главата й се замая и притвори очи.
— Можем да отидем във Филаделфия. Знам, че не е далече — тя отвори очи, за да види изражението му. Видя, че я слуша внимателно, но без страх или гняв. — Имам пари, Урагане. Пари, който щяха да ми бъдат зестра, когато се оженя за Гифърд. Не са много, но ще свършат добра работа на лени ленапи.
— Не ми трябват парите ти, моя скъпа съпруго.
— Но те са мои, Урагане, и мога да правя с тях каквото реша. Искам с тях да купим конете и провизиите, които ще ни трябват в пътуването ни на запад — като каза това, тя отново затвора очи. Усети пулсираща болка в ръката си.
— Утре ще говорим за това.
— Утре — прошепна тя унесено.
На следващата сутрин откриха телата на Та-уа-ни и трапера изхвърлени на брега, няколко мили по-надолу от стана, по течението на реката. Воините донесоха телата, за да ги приготвят и погребат както се полага. Рейчъл искаше да помогне на другите жени да ги изкъпят, но Танцуващия ураган я задържа във вигвама. Доведе й Ка-уе-рас и ги остави да се занимават, а той отиде да подготви достойно погребение.
Двамата тъкмо се бяха настанили да играят на глинени топчета, когато Танцуващия ураган, се върна при тях. Беше пребледнял, с присвити устни.
— Ка-уе-рас — извика той от вратата.
Детето вдигна глава и като видя баща си, скочи на крака и се затича към него с все сила.
— Нукуа! Татко!
Ураган го вдигна във въздуха и детето изпищя от удоволствие. Очевидно то не страдаше, че майка му си беше отишла завинаги. Беше щастливо, че е с баща си.
Ураган го погъделичка по топчестото коремче. След това полека го остави на пода, обърна го с гръб и му вдигна ризката. — Какво правиш? — попита Рейчъл. — Какво има, Ураган?
Той бавно вдигна кожената ризка на детето.
— Ураган?
Наведе се към Ка-уе-рас.
— Сложи си кожухчето и ръкавиците и иди при Дори, в нейния вигвам. Ще направиш ли така, Ка-уе-рас? — той вече беше взел кожухчето и му помагаше да го облече.
Ка-уе-рас кимна.
— Това момче може намери Дори — отговори той на чист алгонк.
Ураган го препаса здраво, мушна му ръкавиците и го пусна през вратата. Остана там докато видя, че детето стигна вигвама на Дори и тя му помаха с ръка.
Ураган пусна завесата и се обърна към Рейчъл.
— Какво става! — тя се надигна, изплашена от изражението му. — Моля те, Ураган, кажи ми. Да не би Ка-уе-рас да е болен?
Той поклати глава и я взе в прегръдката си.
— Той не е мое дете — каза той с явно съжаление в гласа.
Рейчъл се отдръпна.
— Какво?
— Детето не е от мен. Та-уа-ни ме излъга. Ка-уе-рас е дете на трапера.
— Как разбра? — тя го докосна по бузата. — Откъде знаеш, че е така?
— Родилното петно на гърба на Ка-уе-рас…
— Да? — Рейчъл се намръщи. — И какво?
— То е същото, като това на гърба на трапера Малвин. Дори го откри.
Рейчъл извърна глава.
— О! — долната й устна затрепери. Всъщност Ураган току-що й каза, че няма дете от собствената си кръв. Та-уа-ни не го беше дарила с дете, а може би и Рейчъл нямаше да може да стори това. Сълзи бликнаха в очите й.
— Съжалявам, Ураган. Толкова съжалявам.
Той свъси вежди и когато видя сълзите й, я придърпа към себе си.
— Защо плачеш, любима? — той избърса с ръка сълзите, които се стичаха по страните й.
— Защото не мога да те даря с дете. А ти толкова много искаш.
Той се замисли над думите й за миг, леко объркан.
— Не разбираш ли, че ти казвам това не като обвинение, а за да ти обясня, че не трябва да се чувстваш задължена към момчето. Той може да отиде другаде. Щом не е мой, не е нужно да се грижиш за него.