— Не е нужно! — тя се разсмя. — Но аз обичам Ка-уе-рас! Просто си мислех, че ще искаш да имаш дете от собствената си кръв. С радост бих приела Ка-уе-рас, стига ти да го искаш.
Танцуващия ураган силно я притисна към себе си.
— Разбира се, че го искам. Няма никакво значение чие е. Аз също го обичам така, както бих обичал родния си син — той леко се отдръпна, за да се вгледа в светлосивите й очи. — Значи е решено? Момчето е наше.
— Ка-уе-рас, син на Танцуващия ураган и Рейчъл. Ще го осиновим, както е обичая при лени ленапи — тя замълча. — А когато дойде пролетта, ще тръгнем за Филаделфия. Ще вземем парите ми и ще купим коне и провизии за пътуването на запад.
Той я гледа дълго, след това се наведе, за да я целуне.
— Добре любима — прошепна той, докосвайки устните й. — Добре, умнице моя.
Глава двадесет и шеста
Филаделфия, колонията Пенсилвания
Април, 1762
Рейчъл стоеше съвсем близо до пътя, скрита между дърветата, така че оставаше незабелязана за минаващите карети. Докато ги гледаше, тя на няколко пъти пое дълбоко дъх, за да събере смелост. Знаеше, че Танцуващия ураган, който стоеше зад нея, също чакаше и наблюдаваше.
— Ако не искаш, недей да го правиш — прошепна й той.
— Искам — отвърна тя шепнешком и хвърли един последен поглед към красивото му лице.
Тя искаше да направи това заради Танцуващия ураган… заради любовта си към него и тези, които я бяха приели като своя.
— Тези пари ми се полагат и искам твоят народ — нашият народ — да ги получи.
Тя погледна към пътя, когато чу да преминава още една карета. Пътниците в нея се смееха и бъбреха и гласовете им й се сториха много чужди. Правилната им английска реч й звучеше странно и грубо. Напевният и мек език на лени ленапи вече беше езикът, на който говореше и мислеше.
— Ще дойда с теб, любима. Само ми кажи.
Усети как съмнението се прокрадна в гласа му. По време на пътуването до Филаделфия разговаряха за доверието помежду им. Рейчъл се закле в любовта си към него и обеща, че няма да го изостави. Чудеше се, дали в момента не се страхува от това. Може би се опасяваше, че навярно тя няма да пожелае да се върне, след като разбере какво е изоставила заради него.
Тя вдигна тъмните си мигли и го погледна.
— Нали се разбрахме, Ураган, че е по-добре да отида сама. Ще отида при адвоката на Гифърд, ще взема нужните документи и ще прибера парите си от банката — те смятаха, че Гифърд не е успял да се добере жив дотук. Как би могъл? — Ще се върна докато се мръкне. След това ще се върнем у дома при Ка-уе-рас. После ти и няколко от мъжете ще идете до Анаполис и ще купите конете и провизиите. Планът ми е добър и ти знаеш това.
Ураган разбираше, че Рейчъл е права. Това беше най-лесният начин да свършат това, за което бяха дошли, но все пак не му се искаше да я оставя сама. Той имаше, чувството, че я хвърля сред глутница освирепели вълци.
— Върви — успя да каже той. — И дано късметът не те изостави.
— Късмет ли? Нямам нужда от късмет. Няма да се наложи.
Той протегна ръка и улови нейната, погледна за последен път в сините й очи. Беше с най-хубавата си кожена рокля, а косата й беше грижливо сплетена и украсена с миди от залива Чесапийк. На едната си буза носеше знака на тяхното племе, нарисуван със синя и червена боя.
— Върни се скоро, моя любов.
Тя се разсмя и отърси лошите предчувствия, които се бяха загнездили някъде в дълбините на съзнанието.
— Ще се върна до вечерта, а сега се скрий, защото ако някой види, че се спотайваш сред дърветата, целият град ще гръмне със страшната новина за скорошно индианско нападение.
Тя издърпа ръката си от неговата и му изпрати въздушна целувка. След това се обърна и излезе на пътя, по който беше минала преди около година, в деня, когато Счупения рог я отвлече.
Рейчъл едва беше изминала — половин миля по посока Филаделфия, когато чу зад себе си шума на приближаваща карета. Опита се да успокои бясното туптене на сърцето си, докато чакаше каретата да се приближи достатъчно, че да може да я чуе някой от пътниците. Не искаше да е тук сега. Искаше й се да е заедно с Ураган и Ка-уе-рас в индианския лагер. Но по някакъв начин завръщането и във Филаделфия щеше да и помогне да скъса и последните си връзки с жената, която беше някога. Ще се опита да намери Томас или ще му остави писмо, така че семейството й да знае, че е здрава и читава и след това с чисто сърце ще остави зад себе си живота на лейди Рейчъл Мороувър.
Тя се обърна, застана с лице към каретата и замаха с ръце.