— Лекарят не е сигурен. Смята, че е от шока. Преживява шок от спасението си, от това, че е оцеляла.
— Говорих с Джон Колмъри. Той ми каза, че й нямало нищо, когато я взели от пътя за Филаделфия.
— Била е добре физически, но очевидно разумът й е много разстроен. Беше объркана и бръщолевеше какво ли не. В един момент дори отрече, че ми е съпруга — той се разсмя. — Но ти знаеш, че аз имам документите, с които мога да докажа, че това не е вярно.
— Мерзавец.
— Е, стига, стига. Ако ми отправяш обиди, това само ще ме накара да не те пусна при нея.
— Кога мога да я видя?
Гифърд приглади обръснатата си брадичка.
— Довечера… може би.
— Като дойда довечера, ще ме пуснеш ли?
Ако състоянието й продължава да се подобрява, не виждам защо да не може.
— Добре — Томас вдигна заканително пръст, точно пред лицето на Гифърд. — Ще почакам до довечера, но те предупреждавам. Ако се опитваш да ме изиграеш, гневът ми ще мине всякакви граници. Не отговарям за действията си.
Гифърд отстъпи към входа.
— Ела довечера Томи и ще видим.
Вратата се затвори с трясък и Танцуващия ураган се сниши в чемширените храсти. Той видя, че Томас поглежда нагоре, към прозорците с плътно дръпнатите завеси. След това, псувайки тихо, той се обърна и тръгна надолу по улицата.
Неговата Рейчъл е болна? Танцуващия ураган усети, че му прималява. Разбира се, оня страхливец лъжеше. Тя може би просто не иска да види брат си, но може наистина да е болна.
Първото, което му хрумна, бе да влезе в къщата на страхливеца и да намери Рейчъл. Така сам ще разбере какво й е. Но мъдрият шаман никога не влиза във вражеския лагер, без да се е подготвил. Ураган видя, че братът зави зад ъгъла и изчезна. Поколеба се за миг, но след това изскочи на тротоара, нахлузи ниско триъгълната шапка и тръгна след Томас.
Глава двадесет и осма
Танцуващия ураган тръгна след Томас Мороувър по павираната улица. Докато вървеше, напрягаше ума си да събере цялата информация, която знаеше за потенциалния си съюзник.
Рейчъл харесваше брат си и той го знаеше със сигурност. Беше казвала, че е прям, разумен и честен човек. Брат й плавателна големите лодки, издълбани от дънери, които прекосяваха безкрайния океан. Той беше човекът, който й бе казал да не се жени за страхливеца Гифърд.
Танцуващия ураган си помисли, че може би ще хареса този Томас.
Освен това, което Рейчъл беше казала за брат си, Танцуващия ураган имаше доказателство и от току-що проведения разговор между Томас и онова куче Гифърд. Самото изражение на брата на Рейчъл излъчваше омраза и недоверие към Гифърд. Но Танцуващия ураган беше доловил и някакво напрежение, което витаеше във въздуха. Томас беше нащрек заради това, на което беше способен оня страхливец, а то в очите на Танцуващия ураган означаваше, че Гифърд е опасен… или би могъл да бъде — нещо, което Танцуващия ураган не бе предвидил.
Дали Рейчъл не беше в опасност? Дали не се е разболяла и лежи трескава, след като е решила да остане с белия страхливец? Дали пък той не се е възползвал от болестта й, за да я задържи против волята й? Дали наистина беше болна или той я беше затворил, за да не се върне при Танцуващия ураган?
Томас свърна в някакъв вход и Танцуващия ураган намали крачка. На дървената табела, която се люлееше над вратата, беше написано „Свинята и глиганът“. Танцуващия ураган спря в сянката на дървената постройка и огледа за момент кръчмата. Долавяше мириса на водата оттук и предположи, че се намира близо до пристанището. По улицата вървяха хора, повечето от които — моряци. Покрай него изтрополя каруца, теглена от волове и натоварена с огромни бъчви с някаква безценна течност, предназначена за Англия. Този свят беше толкова чужд на Танцуващия ураган — дори малко го плашеше, че той се почувства като риба на сухо.
Тогава си помисли за Рейчъл, която беше болна и може би го зовеше. Дали и тя се страхуваше? Дали този свят й беше станал чужд? Той отново погледна табелата на кръчмата и влезе вътре.
Още преди да е направил няколко крачки в тъмното, влажно помещение, пред него съвсем неочаквано изскочи един дребен английски моряк и рязко препречи пътя му с ръка.
— Не е за червени негри — каза презрително той. — Не и в „Глигана“.
Танцуващия ураган зърна Томас с крайчеца на окото си — беше седнал на едно дървено магаре близо до угасналото каменно огнище в дъното на кръчмата. Томас се беше отпуснал и подпираше уморено глава на ръката си. Млада жена с изцапана пола му сервираше бира в кожена кана и нещо бърбореше. Томас изобщо не отговаряше.
Танцуващия ураган погледна свирепо изпод накривената си шапка моряка, който беше направил грешката да му се изпречи на пътя.