— Кво бе, дивако, не говориш ли книжовен английски? — морякът удари Танцуващия ураган в гърдите. Ако е така, ще повторя, заради собствената ти глупост. Казах: забранено за червени негри.
Ръката на Танцуващия ураган се изви толкова бързо, че морякът изобщо нямаше време да се отдръпне. Танцуващия ураган го хвана за мазната плитка и го вдигна от земята, докато краката му се залюляха във въздуха. Допря острието на ножа си до оголения врат на моряка.
— Имам работа с един господин — изрече той на безупречен английски. — Това притеснява ли те, моряшка маймуно?
Морякът се втренчи в него с широко отворени от ужас очи, а краката му се люлееха безпомощно във въздуха над покрития със стърготини под.
— Не… не… не, приятел, това изобщо не е проблем.
Танцуващия ураган прекара ножа си само на косъм по-близо и остави една абсолютно права, кървава рязка, за да подчертае думите си.
— Това вече е добър отговор — кимна той и бавно отслаби хватката си. — Харесва ми. А сега изчезвай от това място, преди да съм те одрал и да съм провесил месото ти да съхне пред къщата ми.
Морякът се втурна направо към вратата в мига, в който ботушите на краката му докоснаха земята.
Танцуващия ураган мушна ножа си обратно в колана на английските си бричове и огледа внимателно задимената стая с нисък таван, която миришеше на гранясала лой и разлята бира. Изглежда никой не бе забелязал какво бе станало или пък никой не се интересуваше. Като прецени, че кръчмата е относително безопасно място, Танцуващия ураган се приближи до брата на Рейчъл.
Томас вдигна поглед и после отново сведе очи към каната е бира, която държеше в ръцете си.
— Ако търсиш работа, иди при моя интендант на „Лейди Рейчъл“ — той отпрати червенокожия, като махна с ръка.
Танцуващия ураган стоеше неподвижно, впил черните си очи в Томас.
Томас повтори това, което беше казал, без да си прави труда да го погледне пак.
— Казах, ако търсиш…
— Не моля да плавам на големия ти кораб — отвърна Танцуващия ураган. — Нужна ми е помощта ти.
Тонът на индианеца накара Томас да вдигне поглед.
— Моята помощ? За какво става въпрос?
— Имаш сестра, която се казва Рейчъл.
— Да, да, имам — той спря за момент, за да огледа внимателно Танцуващия ураган, като присви замислено очи. — Защо питаш? Какво знаеш за сестра ми?
Танцуващия ураган погледна зад него. В кръчмата имаше само няколко постоянни клиенти, които все още се забавляваха с това да гледат собствената си работа.
— Може ли този мъж да седне, за да не привлича вниманието на другите?
Любопитен за това, какво иска този учтив индианец, Томас посочи пейката от другата страна на масата му.
— Моля.
Танцуващия ураган седна предпазливо, защото мебелите на белия човек винаги му изглеждаха малко нестабилни.
— Аз съм Танцуващия ураган от лени ленапи, шаман на моето племе — каза той внимателно. Изчака да види реакцията на Томас. — Аз съм съпруг на сестра ти.
— Неин съпруг? — избухна той, надигайки се от мястото си. — Това не може да бъде! Ти сигурно си копелето, което я е отвлякло?
Танцуващия ураган поклати глава.
— Не, не бях аз. Обичам Рейчъл и вярвам от дъното на душата си, че и тя ме обича.
— Сестра ми не би се оженила за езичник доброволно!
— Не! — Танцуващия ураган не сваляше тъмния си поглед от Томас. — Твоята сестра е добра християнка, но аз не съм езичник. Прекарал съм много години зад стените на една йезуитска мисия, която проповядва вашата религия — той постави дланите си върху грубата дървена маса. — Но не съм дошъл тук, за да разказвам за себе си или да оправдавам брака на Рейчъл и Танцуващия ураган. Попитай я сам, когато говориш с нея.
— Тогава какво искаш, предполагаеми съпруже на сестра ми? — Томас не беше още напълно убеден, че Рейчъл се е омъжила за този червенокож. Но поради някаква странна причина, когато се вгледа в честните очи на мъжа, си помисли, че това е напълно възможно.
— Има нещо нередно тук, в този край на Филаделфия. Моята Рейчъл се върна, за да вземе едни пари, които според нея са зестрата й. Трябваше да се върне при мен преди три дни, но все още не съм видял лицето й.
— Може би не иска да бъде твоя жена? — подхвърли Томас внимателно. Той отново си беше седнал на мястото.
— Може би, но ако казваш истината, трябва да чуя тези думи от собствената й уста.
— Защо идваш при мен? Как изобщо разбра кой съм?
— Видях те в къщата на Гифърд. Чух го да говори за болестта й. Видях как те отпрати — Танцуващия ураган се облегна на масата. — Казваш, че не си видял моята Рейчъл лично?